Той е способен така да извърти нещата, че в крайна сметка аз да се почувствам неудобно, вместо да се извини и да признае, че е сгрешил
Съвсем спокойно бих могла да кажа, че съм подложена на домашно насилие, но не във физическия, а в психическия смисъл на думата. Приятелят ми постоянно ме подлага на психически тормоз.
В случаите, в които започнем да спорим за нещо, той ме поглежда пренебрежително и заявява „Нали знаеш, че аз винаги съм прав?!”. Истината е, че приятелят ми има огромно самочувствие и дори в случаите, в които греши не си признава грешката.
Той е способен така да извърти нещата, че в крайна сметка аз да се почувствам неудобно, вместо да се извини и да признае, че е сгрешил.
За да спечели даден спор приятелят ми е способен на какво ли не, само и само да не падне по гръб.
Понякога сякаш виждам в очите му озверял хищник, докато спорим. Така и не мога да си обясня защо го прави. Това го кара да се чувства повече мъж ли? Или пък по този начин се опитва да наложи някакъв контрол върху мен и да ме накара да се подчинявам на всяко негово желание?
Много пъти съм отваряла разговор на тази тема, но той всячески се опитва да я заобиколи. Не ме разбирайте погрешно, обичам този човек, но пък едва ли ще издържа дълго на подобно отношение.
Add comment