В началото беше нещо страшно
Някак си още не мога да проумея, че остарявам. И преди по-възрастни хора са ми казвали, че се чувствали и мислели като на двайсет години, но аз си виках: „Да бе, да!“ И сякаш ей така изведнъж, ненадейно, направих 40 години и с учудване усетих, че това с нищо не ме е променило. Пак си се възприемах като момиче и често изпадах в ситуация като се запозная с някой човек – мъж или жена – по навик да реша, че е по-възрастен от мен, само дето „лельо“ и „Чичо“ не съм му казвала, пък после да се окаже, че е с пет-шест години по-млад…
Но въпреки всичко не бях подготвена за това, което ми се случи – влезнах в менопауза само на 41 години! Имало и такива случаи, оказва се и аз се оказах един от тях. Иначе нещо толкова страшно няма, но като свекнеш. В началото беше ужас. Освен осъзнаването на неизбежното, има куп неприятни чисто физически усещания. Ту е топло, ту студено, напремето съм се смяла на шеги за това, но сега никак не ми е до смях. Появяваше се сърцебиене, меланхолия, постоянно ревях без причина.
Все още ми се появяват тези неща, но както казах, започвам да свеквам. Явно занапред така ще се живее…
Стоянка Симова, Пазарджик
Add comment