Че българите не сме открили киселото зеле, е ясно
В много други страни на Стария континент, а също и в Средния и Далечния изток, то е традиционна храна
Но пък с голяма доза сигурност може да кажем, че нашенската вариация на гениалния кулинарен продукт е особено вкусна. Причината е, че е плод на млечна ферментация, а е добре известно какви качествени продукти създава тя именно в центъра на Балканите. Излишно е да задълбаваме в полезните свойства на киселото зеле. Просто ако ги нямаше, хората едва ли биха го яли от векове, за да оцеляват през студените и гладни за витамини месеци.
То се хапва не само у нас и при западните комшии, но и в Русия, Румъния, Полша, Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Швейцария, Люксембург, Холандия, Северна Франция, Армения, Грузия, даже в Китай. Точно от Китай идва митът, че в северната провинция Хейлонджан е измислено квасеното зеле още през 3 век пр.н.е. Тогава градили Великата стена и на работниците им трябвала енергия, за да не спира строежът и през зимата. Но едва ли китайци са ни дали рецептата, те си подквасват местен сорт, който не прилича на нашето зеле.
За разлика от нас и сърбите, другите европейци не слагат цели глави в каците, а предварително нарязват зелето на тънки ивици. Може да пробвате да го приготвите по този начин в голям стъклен буркан, като го залеете с предварително сварена и охладена саламура от вода, сол и подправки.
В Русия препоръчват попарване във вряща вода на нарязаното зеле.
Понякога слагат ябълка, чушки, цвекло, друг път -тиква, грозде и мед за по-сладникав вкус. Задължително пускат в буркана дафинов лист и ким, пише „Всичко за семейството“. Оставят да втасва няколко дни на топло, после го местят на хладно. Ядат зелето като салата, подправена с горчица и ленено масло, или го готвят на гъста супа. В Полша заливат наситненото зеле с гореща марината от червено цвекло, прибавят семена на копър и ким.
Leave a reply