Бях свидетел как започна тяхната любов – нетипична, обсебила всяка клетка от телата им, ума и чувствата, красива и… трудно приета от другите.
Родителите и приятелите на Драго не харесваха Татяна по една единствена причина – беше по-голяма от него с десетина години. Той обаче мина през тяхното неодобрение като експрес през селска гара, скара се с майка си и баща си, а от другите просто тихичко се дистанцира. Нямаше време за обяснения, защото бързаше да стигне до крайната точка – да се събере с жената на живота си. Умна, мила и невероятно естествена, тя беше различна от другите момичета, с които беше имал връзка.
Представяше си как двамата ще си направят прекрасен дом, ще си родят деца, после ще дойдат и внуците, а те ще остареят, хванати ръка за ръка. Вечер ще палят свещи и ще танцуват любимия си блус. Така ми каза преди 25 години, когато той беше на 28, а тя наближаваше 40-те.
Неотдавна го срещнах случайно на улицата – все така хубав, енергичен и усмихнат. Попитах го как я карат и се учудих на шегата му, че сериозно обмисля идеята да си намери любовница. Явно усетил недоумението ми, Драго побърза да излее душата си. Не очаквал, че Татяна може да се промени толкова много, имал чувството, че напоследък живее не с нея, а с друг човек. И възрастта й била най-малкият проблем. След като родила двете им деца, жена му спряла да се грижи за себе си. От години единствената й козметика била тази, която той й подарявал по празници, но много често сенките и лаковете така си стояли неотворени.
Татяна вече не искала да ходят нито на театър, нито на кино, нито на гости, а за разходки в парка отказвала и да чуе. За далечни пътувания също не можело да става и дума. Предпочитала да си седи вкъщи, дори по време на отпуската, и не спирала да му говори за болести, от които никой от тях не страдал. Драго мечтаел да видят красиви места – точно сега имали и пари, и време, нали децата им вече са самостоятелни. А съпругата му все повече заприличвала на старица, от години не го допускала в леглото си.
Веднъж решил да я зарадва с романтична вечер, пуснал музика, запалил свещи, подредил масата и налял две чаши с любимия на Татяна траминер. Мислел този път непременно да потанцуват и да си спомнят доброто старо време. А тя се появила в раздърпан пеньоар, намръщена и рошава и го попитала дали на тази дата някой от близките му е починал и той иска да отбележи годишнината.
Преди дни обаче го изненадала още по-неприятно – помолила го да отиде до Централните гробища и да плати парцела, където били погребани родителите й, за вечни времена. Искала да е сигурна къде ще я погребе един ден. По лицето му бяха изписани болка и дълбоко разочарование. Не проумяваше как и кога са се разминали с Татяна и защо тя се е променила до неузнаваемост. И пак повтори, че не е само въпрос на възраст, а по-скоро на характер, защото познавал много стари хора, които били жизнени и весели и не мислели само за болести. Та затова се чудел дали не е време да си хване любовница, защото на него все още му се живеело, докато тя вече планирала погребението си.
Add comment