Като се съберем около масата при леля ми на село, игла няма къде да падне. Толкова народ сме, че само при нея можем да се видим всички накуп. Това обикновено става на Коледа или по Великден. Аз обаче я навестявам поне веднъж месечно. Леля Ангелина ме отгледа, след като родителите ми загинаха в заводска авария, и ме приема като своя дъщеря.
Долният етаж на 3-етажната къща по времето на дядо ми е бил бакалия, и то толкова просторна, че има място за дълга маса и трийсетина стола. Леля е много сърдечен човек. Въпреки че овдовя преди десет години, продължава да се радва на живота, не престава да се шегува и най-вече да ни обича – нас, по- 
младите и по-щастливите от нея. Такава е и за съседките си – магнит, който ги зарежда с добро настроение.
На последния й рожден ден обаче се случи нещо, заради което леля остана много огорчена. За пръв път тя повдигна въпроса за наследството. Когато каза, че възнамерява да припише и своя дял от къщата на мен – племенницата си, а земите да раздели между двамата си синове, те скочиха като ужилени. По-големият искал след пенсионирането си да се върне с жена си на село и планирал да отвори наново магазина на долния етаж, а по-малкият сви презрително устни и каза, че той си представял как в това голямо помещение може да отвори фитнес салон, а дневната на леля да превърне в стая за масажи. Тя погледна синовете си строго и заяви да не планират промени, докато е жива, и че иска къщата, която е неделима, да продължи да ни събира и след нейната смърт, затова ще я даде на мен, а те със земите да правят каквото искат.
За първи път видях лицето й различно – състарено и безкрайно тъжно. Обадих се, че не искам нищо, само да е жива и здрава дълги години и усмивката й да не слиза от лицето, но млъкнах, защото усетих, че мъжът ми ме дърпа под масата за полата. Аз за земя претенции изобщо нямам и бих се задоволила с единия етаж, който ми се полага като дял от майка ми. Според мен е справедливо останалата част да е на братовчедите ми. Но видях как жените им се нацупиха и заедно с мъжете си излязоха на двора – уж да изпушат по цигара, а моят ми каза да си мълча и да не се правя на най-умната, защото ще се мина. Седнах до леля и я прегърнах през раменете. Прошепнах й, че ако пожелае, ще се откажа от дела си в полза на момчетата, но тя ме целуна по бузата и тихичко каза: Къща се върти от жена! Затова ще я дам на тебе – да я запазиш такава, каквато е сега. Фитнеси, масажи и стоки в дома си не ща!
При сбогуването с братовчедите и етървите усетих онази хладина, която смразява и разделя и най-близки хора. Стана ми толкова гадно, че сега дори не ми се ходи при леля – пак трябва да я убеждавам да промени решението си. Но каквото и да направи, заклела съм се, че ще се постарая да изпълня желанието й да обединявам роднините си, доколкото е възможно, защото няма нищо по-ценно от любовта и хубавите отношения между близките. Това никакъв имот не може да замени! Вместо да се караме заради старата къща, по-добре да продължим да се събираме в нея и когато леля вече няма да я има.
Миролюба
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply