Тук се чувствам добре
Преди няколко дни споделих с две приятелки, колко съм ядосана на сина си Явор – единствен ми е, но понякога и майчината ми любов не стига, за да изляза на глава с него. А с тях сме в едно положение – скоро се пенсионирахме, останахме си вкъщи сами – без съпрузи и без деца. Болката ни е обща.
Големият спор между мен и Явор е къде да живея. Той преди 20 г. замина за Швеция, намери си работа, устрои се, срещна любовта, там вече има семейство и дете. От самото начало бях на негова страна – всеки има свой живот и право на свой шанс. И досега мисля така. Не му попречих и съм щастлива, че майчинският ми 
егоизъм не замъгли разума ми.
Откакто обаче почина баща му, той все повече настоява да се преместя при него. До миналата година отбивах атаките с обяснението, че работя, че имам млади колеги, на които искам да предам опита си, че още съм полезна. Но след като се пенсионирах, положението стана неудържимо. През септември Явор ходи със семейството си на почивка в Гърция, а на отиване и на връщане останаха по 4-5 дни в България. Той не спря да повтаря, че трябва да се подготвя и да замина при тях.
Пред него шикалкавех, но сега го казвам направо – никъде не искам и няма да ходя. Тук имам всичко – дом, приятели, съседи, спомени. Защо да оставя това? За да виждам сина си вечер, когато се връща уморен и иска само да се отпусне и да помълчи? За да досаждам на снахата и внука, които ще се чудят какво да ме правят, за да не скучая? Бързо ще им омръзне, няма как да е иначе. Аз владея английски, справям се с испански и френски, но на тези години шведски няма да уча. Не искам да се захващам с нови неща, като не знам колко време ми е отпуснала съдбата.
Явор не ме слуша.
Искам да повярва и да се успокои – аз тук съм добре. Есента е златна и това ме кара всеки ден да излизам. Разхождам се с приятелки в парка, ходим на Витоша, обикаляме вилите ту на една, ту на друга, събираме плодовете и ги подготвяме за зимата. Мушкатата и сакъзчетата още са на балкона и като че ли напук на идващата зима цъфтят прекрасно. В нашия вход имаме нови съседи – две млади семейства с децата си. Жените са засмени, пъргави, оправни – за нула време промениха целия вход, сякаш му дадоха нов живот. А Жеко – съседът от партера, нае помещение и през две улици от нашата направи малък магазин. Понеже познава целия квартал, започна да приема поръчки и доставя продукти по домовете. Засега аз нямам проблем с пазаруването, но не се притеснявам от студ, сняг и поледица – дойдат ли, Жеко ще се погрижи хладилникът ми да не е празен.
И нещо специално за Явор ще кажа: Сине, не ме мисли. Като знам, че ти си добре, ще съм добре и аз. Не те спрях, като тръгна за чужбина, защото такава стъпка човек прави, когато е млад, здрав, силен и има път пред себе си. Много от моя е извървян. Тук ми е добре. Тук са и живите, и мъртвите, които са важни за мен. Гледай напред, момчето ми.
Лазарина
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment