Винаги съм се чудела, когато колежките ми разказват за случайните си връзки с мъже, и никога не съм си представяла, че ще правя любов с някого, когото познавам едва от няколко часа. Ще ви разкажа обаче как това лято разбрах значението на израза „Никога не казвай никога!“.
Така се случи, че с гаджето ми Здравко не успяхме да излезем в отпуска по едно и също време. Малко преди да заминем за Поморие в средата на юли, колежката му влезе в болница и му се наложи да остане в София. Не ми се ходеше сама, но той настоя да тръгна, за да не си проваляме и двамата морето, и без това вече имахме резервация.
Хотелът се оказа много хубав, храната също, така че настроението ми бързо-бързо се оправи. Ходех на плаж рано сутрин, защото не обичам многото хора, които се струпват след 10, после се прибирах в хотела и някъде към 17, когато другите се разотиваха, отново бях на брега.
Още на втория ден с изненада установих, че ми харесва да съм сама, защото не се съобразявах с никого, дори си взех няколко бутилки вино в стаята и на обяд и вечер пиех по чаша с много лед, който купих от супермаркета. Така избягвах срещите с навлеците, които търсеха приключения и само дебнеха да видят някоя жена, пиеща сама на масата си.
На четвъртия ден следобед малко след мен на плажа се появи някакъв мъж. Не беше много млад, но имаше стегнато тяло и си личеше, че се грижи за себе си. Застла хавлията си недалеч от моята и докато четях книгата си, усетих погледа му върху себе си. Погледнах го и аз, а той като че ли само това чакаше. Усмихна се и попита обичам ли коктейли. Беше повече от ясно, че ме сваля, и макар че не си падам по случайните флиртове, ми стана приятно и кимнах с глава. Той отиде до близкото капанче и донесе два коктейла, като каза, че това е негово изобретение, затова го кръстил на себе си – Огнян.
Питието не беше никак лошо и аз благодарих за почерпката. Огнян продължи разговора съвсем непринудено и аз съвсем забравих за книгата и за… гаджето си. След час вече имах чувството, че съм го познавала цял живот, заливах се от смях на историите, които разказваше, и съвсем забравих да броя коктейлите.
Навън се стъмни, плажът опустя и само светлината и музиката от барчето напомняха, че недалеч от нас има и други хора. Изведнъж Огнян ме попита плувала ли съм някога по лунната пътека и ме дръпна към водата. Не бях, но нищо не пречеше да пробвам. В онзи момент бях готова да тръгна с него и накрай света. Водата беше още топла и нежно обгръщаше тялото ми. Заплувахме двамата по окъпаното в светлина море и имах чувството, че съм попаднала в приказка. Когато Огнян ме притегни към себе си, бях готова за това, което се случи после – за солените целувки, за сподавените въздишки, за неописуемото удоволствие, когато той проникна в мен, и за върха, до който достигнахме заедно, макар че за пръв път се сливахме. Не знам колко продължи този безумен любовен танц, но той ми даде такава емоция, каквато никога преди не бях изпитвала.
Когато излязохме на брега, Огнян ме изпрати до хотела и се разделихме – без обещания за следваща среща, защото и двамата знаехме, че за това, което се случи преди малко, няма да има утре.
Следващите няколко дни изминаха бързо, отпуската ми свърши и аз се прибрах в София при Здравко. Но все още мисля за Огнян и неговите коктейли, за лунната пътека и какво се случи под звездите. И понякога ми се струва, че е било просто сън, но не беше, защото от него ми остана не само споменът, а и една мидичка, която той нарече на мен.
Сияна
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply