Има неща, за които никога не говоря, но днес ще отприщя емоции и чувства, защото разбрах – една жена може да ти даде всичко, но може и да ти отнеме всичко. Вие знаете ли какво е да обичаш истински?
Когато се разведох, си казах, че ще живея така, все едно всеки ден ми е последен. Тъпо е, но откакто останах сам, пилея пари за всякакви простотии. Вече не помня на колко приятели съм помогнал с дребни кредити. Е, не съм баровец, ама… А бившата ми, която имаше два брака преди нашия, след мен смени още 5-има приятели. Абе, баджанаци от фейсбук колкото искаш, ама само докато й омръзнат и… айде следващият.
Имам приятели, които живеят сами и все ми казват, че хич не им е зле. Да, ама не. Моята мечта и на 20, и на 30, и на 40 си остава една и съща – да имам жена и дете, да създам нормално семейство и да знам за какво живея. Само в това виждам смисъл. Като се прибирам вкъщи, да съм сигурен, че някой ме чака, че ще ме посрещне с мила и топла дума. Дори да се скараме, пак е нещо. Други пък ме бъзикат – вземи си куче. Е, куче имам, ама на празници съм все сам. С кучето не мога да говоря и да пийна по чашка.
През мен минаха доста сериозни оферти за връзки, но докато „воювах“ с бившата си съпруга, ги пропилях и в един миг останах съвсем сам. Телефоните ми са безмълвни месеци наред. Прави са хората, че миналото не можеш да върнеш, но пък можеш да продължиш напред. Ако сред хората откриеш истински човек, било то българин, ром или турчин, но човек с главно Ч, той няма да те гледа колко струваш, а каква душа носиш.
Може ли човек на 40 години да се влюби, да обича, да получи втори шанс? Мисля, че никога не е късно…
Мони
Add comment