Въпреки че съм единствена дъщеря в семейството, баща ми беше доста строг към мен. Имах вечерен час, който трябваше да спазвам стриктно, не ме пускаше на дискотека и непрекъснато поглеждаше да не би да съм облякла прекалено къса пола. А за гаджета ми беше забранено да споменавам до абитуриентския бал.
Най-странното беше, че още докато бях съвсем малка, татко буквално изтри от речника ми думата „искам“. Внуши ми, че в нея има нещо много неприлично и ако искам да съм добър човек, по-добре въобще да не я изричам. Така и до днес ми е трудно да го направя, обаче – вече 28-годишна – разбирам каква огромна вреда
Щастлива булка
ми е нанесъл баща ми с това възпитание.
Преди 3 години се влюбих в Румен. Докато още бяхме гаджета, той често ме питаше къде искам да отидем вечерта или какво искам да правим. Не знаех как да му отговоря – нали не бях научена да искам. Все увъртах, че ще идем там, където той реши, че може би не е лошо да си останем вкъщи или нещо подобно. И буквално се изчервявах, ако той ме попиташе искам ли да правим любов. Как можех да искам нещо такова!
Един ден Румен пожела да поговорим сериозно. Каза ми, че не е сигурен в чувствата ми и в това дали наистина искам да бъда с него или не. Очакваше ясен отговор, а аз отново започнах да мънкам. Твърдях, че той греши и че го обичам, но приятелят ми заяви, че не било достатъчно. Даде ми два дни да помисля и да му кажа, и си тръгна. Когато видях гърба му, имах чувството, че светът пропада в някаква бездна.
Цяла нощ плаках и тогава за пръв път осъзнах, че аз съм човек, който има своите желания и най-голямото от тях беше връзката ми с Румен да продължи, ако може – завинаги. Още рано сутринта му се обадих и като луда започнах да повтарям – искам, искам, искам… Искам те завинаги!
След час той пристигна при мен с огромен букет и… пръстен. Попита ме дали искам да се омъжа за него и аз започнах да подскачам около него като хлапе и да повтарям – искам, искам, искам… Все още обаче се чудех как тази забранена дума успя да ме направи щастлива.
Не мога да се сърдя на родителите си – знам, че са го направили за добро. Само че научих и още нещо – за да обичаш себе си, за да обичаш и другите, за да живееш в хармония, трябва да си наясно с това какво искаш. И да не се притесняваш да го изречеш.
Калина
Можете и вие да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment