Китарите се чуват отдалеч, а въздухът трепти от уханието на цветята и далечната глъчка. Изкачваме се бавно нагоре по тесните улички към центъра и пред очите ни се разкрива нереална сцена. Трябва да се ощипеш, за да си сигурен, че е истина – жени в дълги рокли на точки танцуват фламенко по улицата под съпровода на китарите, а наоколо огромният площад е препълнен с весели хора, които вече цяла седмица се наливат със сангрия и празнуват. Къде сме попаднали ли? На празника на Михас.
Красивият испански град Михас
Михас е малко градче на 30 километра нагоре по планинския склон от Торемолинос – курорт на бреговете на Коста дел сол в Южна Испания. Древното селище е кацнало на стръмния склон с мъничките си бели къщи и имения. Улиците дремят в омайната сянка на палми и огромни саксии с цветя.
В подножието на градчето е площадката за автобуси и коли, откъдето тръгва улица, която отвежда до стария център. От там се разкрива главозамайваща панорама към морския бряг и десетките курорти, които са се сгушили един до друг в продължение на 160-километровата плажна ивица. Долу са пътищата, хората, хотелите и всичката позната до болка баналност. Тук горе е планинският свеж полъх, необятният син простор, еуфорията и свободата, тук е онова приказно измерение, което се опасяваш да не трепне и изчезне, подплашено от жадните ти очи.
Площадката, на която е съграден центърът, е приютила древна скална църквичка на св. Богородица. Стените и олтарът са закичени с милион лилиуми в розово и бяло, а в средата, в златния си обков, е статуята на Богородица – тиха, нежна, приканваща ви да останете поне за миг и да благодарите за всичко, което виждате.
На площадката е и голямата градина с кокетните масички на съседния ресторант. Прохладен фонтан ромоли в средата, под плътната сянка на дърветата. Не се подлъгвайте да останете в този райски кът – още по-нагоре също има какво да се види.
Цветя и точки
Без план и каквато и да е представа се оказваме в Михас и то в последния ден от едноседмичната феерия или иначе казано празник на града. А празникът тук е закон – мъже, жени и деца обличат традиционните си испански дрехи и излизат да пеят и да танцуват от сутрин до вечер, пише в. „Телеграф“. Десетки щандове с пиене и ядене завземат горната арена в града, а светлините и глъчката не угасват. На малката сцена се редуват певци и музиканти, а на площада пред тях е дансингът. Тъкмо пристигаме, когато възрастна дама в розова рокля и червени цветя в косите с танцова стъпка си пробива път към дансинга и под ритмите на фламенкото и аплодисментите започва да танцува все едно отново е на 16! С гордост, страст и вирната брадичка слага в малкия си джоб по-младите танцьорки. В следващите 2 часа тази жена не сяда и за миг.
През дансинга прелитат изящни грации с ветрила и надиплени на волани рокли, малки момиченца, които наскоро са научили основните движения на фламенкото. Край площада има и десетки тийнейджърки, които, макар и с къси панталонки, пак внасят страшен колорит в мястото – закичени с огромни рози, косите се веят при всеки пирует, а ние пресушаваме вече коя ли чаша сангрия. Иска ти се празникът никога да не свършва, защото той е магия… Тук се усеща истинският дух на Испания, далеч от големите градове и модерната лудница.
Зелено
Край сцената пък се простира яркозелен парк с малки алеи, водоскоци и цветни лехи, така дивни и дъхави, че свят ти се завива. От парапетите нататък се шири все същата всепоглъщаща гледка на морето и вече от час тежките окови на ежедневието са паднали някъде по пътя и даже не се сещаш, че все пак трябва да си тръгнеш от това място. А трябва ли? Всъщност за последните години Михас се е разраснал неописуемо. Около него по скалите са изникнали къщи и имения на хиляди, хиляди британци. Изумителното е, че нищо от колорита на това градче не е отнето. Централната му част е препълнена с магазинчета за изящни ръчно правени бижута с истински цветя в тях. Има магазинчета за ароматни масла, сапуни и билки, магазини с кожени изделия, галерии, кафенета, ресторантчета с извити лози вместо тавани и чадъри. Няколкото главни улици са театрално увенчани с красива украса, подобна на дантела. Една след друга се редят арките в зелено, синьо и бяло за още повече разкош.
Конете
Другото, което ще ви направи впечатление, са конете и магаретата, които по брой са поне наполовина на хората. Това е така, понеже, когато през 50-те години на миналия век започва да се развива туризмът по тези места, първите посетители са се възползвали от постоянно преминаващите нагоре-надолу каруци и са ги превърнали в таксита. Така е и до днес – няма нищо странно да яхнете някое конче и да разгледате града по този начин. Има карети, каруци и каквото още ви хрумне, а животните са толкова нагиздени, че понякога не им се виждат муцуните от помпони. За празника на Михас и ездачите са в униформи – стегнати костюми и шапки с периферия. И както сте в най-южната част на Испания, започвате да се съмнявате дали пък някак не се е отворил портал във времето и пространството и не сте попаднали в Дивия Запад при каубоите.
Leave a reply