Уви, жабата не станала принц!

„Когато се запознахме с Анатоли, той ми каза в прав текст, че не иска да се обвързва. Аз тър­сех сериозна връзка и това не ми хареса, но привличането помеж­ду ни беше толкова сил­но, че реших да се пусна по течението. Виждахме се два пъти седмично и той винаги се държеше страхотно, прекарвахме си невероятно и мислех, че ще си промени мнени­ето и ще поиска нещо повече. На четвъртия месец го попитах дали не иска да се срещаме по-често, и той каза, че така ни е добре – ако не ми харесва, винаги мога да му кажа и да сложим точка. Бях много раз­строена, но реших да не го притискам, може би беше още твърде рано. Продължихме постарому, но аз си мислех, че всичко ще се нареди накрая: все пак той ме запозна с приятелите си, ходехме на ски уик­енди, посрещнахме заед­но Нова година. Въпре­ки че извън уговорени­те срещи той винаги се държеше така, сякаш е необвързан и не си дъл­жим нищо. Празнувахме една година в апарта­мента му и всичко отно­во беше супер. Докато танцувахме блус, леко подпийнали и в прекрас­но настроение, реших да повдигна въпроса, който вече ми тровеше живо­та: ,Добре, вече толко­ва време се виждаме… Така ли ще си я караме?“. Той спря танца, погледна ме в очите, мълча някол­ко секунди и каза: „Виж, аз ти го казах още в началото. Не знам защо не си го проумяла и защо продължаваш да си живе­еш в твой си свят. Аз не искам да се обвързвам.“ Бях пропиляла цяла една година, защото вместо да повярвам на факти­те, бях градила въздуш­ни кули от фантазии. Тръгнах си и той не ме потърси повече.“

— Буба, 28 г.

Виж още „Слушах мнението на другите, а не собствените си чувства.”

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.