Уви, жабата не станала принц! – част 2

Всяка от нас е изживяла сценария. Неприятно, но пък адски полезно. Защото тези супер кофти грешки ни навеждат на изводи, които си струва да не забравяме, ако искаме любовно щастие (а кой не го иска?!). Заповядай, няколко от въпросните поуки – с пожелание за прекрасен Свети Валентин и още по-прекрасни дни, месеци и години след 14-и, който не е единственият ден в календара, все пак!

„Слушах мнението на другите, а не собствените си чувства.“

„Срещнах Петко за първи път на стълбищната площадка на блока ни. Аз бях на 13, а той се нанасяше с техните в блока. На 14 влязох подготве в математическата гимназия, паралелка химия. Той беше девети клас, математика. Една вечер ме изпрати след училище и ме целуна пред вратата ни. Оттогава станахме гаджета и бяхме неразделни до края на гимназията, когато стана време и аз да кандидатствам. Планът беше да вляза в София, където той вече следваше, а той да мине от задочно (записано, за да може през повечето време да си е във Варна при мен) редовно и да бъдем пак нонстоп заедно. Всички роднини и приятели обаче започнаха да ме разубеждават. Колко сериозни връзки започвали на по 14 години, какво съм щяла да видя от живота, като съм била само с един мъж, сега ми било времето да се забавлявам, тепърва вкусовете и изискванията ми щели да се променят, имало да съжалявам след години за всички неща, които съм изпуснала… Много го обичах, но всичко това ми звучеше логично. Така че сложих край и се впуснах във волния студентски живот. Смених няколко гаджета, но с нито един не беше същото. Дипломирах се сингъл. Върнах се във Варна, преди да реша какво ще правя, къде ще започвам работа и т.н. И един ден срещнах Петко на улицата – пихме кафе, говорихме си, заливахме се от смях и стомахът ми беше отново на топка, точно както преди. За момент дори се запитах „Какво ли би било, ако ние пак…“ Но той вече се оказа женен.“

— Иглика, 26