Пиша ви от болка и срам. Ако знам, че това, което преживявам, е моето наказание, няма и да се опитвам да се отърва. Заслужавам си го. Но ако е поредна шега на съдбата, няма да го понеса. Напоследък все по-често си повтарям баналната истина: внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи… Някой ден.
На 53 г. съм и попадам в категорията на т. нар. трайно безработни. Инженер съм по образование, но нямам и ден трудов стаж по специалността. Работих какво ли не, а от 7 г. не съм никъде. Занимавам се с други неща – наглеждам една възрастна съседка, водя и прибирам от училище сина на мой много зает племенник, пазарувам и готвя за родителите на бивша моя шефка. Само с парите, които така изкарвам, да трябваше да живея, пак щях да се справям. Не се оплаквам, нищо не ми липсва. Аз знам и 2, и 200. Първото – 2, си осигурявам аз и се моля да съм здрава, за да го правя и занапред. Другото – 200, дължа на сина си Жоро – той плаща консумативите на апартамента, осигурява ме за пенсия, прави всичко, за да съм спокойна. Слава Богу, Жоро е сериозен и стабилен мъж на 32 г. и не ме забравя, макар че има свое семейство, деца, бизнес и
Не мога да си простя
толкова ангажименти, че денонощието не му стига. Той е най-добрият син, когото можех да имам. И точно затова ме е срам от него – като знам аз какво съм правила и като гледам сега как той дава всичко за мене…
Бях студентка, когато забременях. Нито му беше времето, нито баща му беше мъжът на живота ми. Той ту го искаше, ту ми казваше да се оправям, от него да не чакам друго освен пари. Не знаех как да постъпя – веднъж бебето, което растеше в мен, ме разнежваше, друг път му бях бясна, че така обърка живота ми. В колебанията си изпуснах момента да го махна, а после не посмях да опитам да предизвикам аборт по съветите на приятелки и познати. Когато дойде време да раждам, вече бях сключила брак с бащата на Жоро, а него – преди да съм го видяла, преди да съм го чула, преди да съм го гушнала, вече го мразех. В дългите нощи, в които не мигвах, го наричах как ли не. Срам ме е да цитирам думите, които отправях към единствения си син. Сякаш е усещал колко е нежелан и като че ли искаше да ме омилостиви – роди се бързо и леко, особено като за първо раждане, беше кротко бебе, дори акушерките се шегуваха, че трябва да го кръстя Тихомир. Той обаче си извоюва правото да дойде на този свят, затова го нарекох Георги. В крайна сметка първата и най-важна победа беше негова.
Сега с Жоро почти не говорим за баща му. Не знам и какво си спомня от семейния ни живот, защото, без да се развеждаме, се разделихме две години след като се оженихме. Той беше строителен инженер, обикаляше по обектите и преди да получи инфаркт на един строеж, я се е прибирал 10 пъти, я не. Всичко легна на мен и на сина ми, който от дете понесе мъжките отговорности у дома. Въпреки че не ми създаваше грижи, напротив – беше ми дясна ръка, аз се държах с него студено. Не го обичах. Или не исках да си призная, че малко по малко завладява сърцето ми.
Жоро стана свестен мъж. Започна да работи още като ученик, после и като студент изкарваше голямата част от семейните пари. Като се ожени, му предложих да се преместя при сестра си, която живее сама, и да им отстъпя апартамента. Той не позволи и каза, че докато искам да живея в дома си, никой няма да ме мръдне оттам. Със снахата изтеглиха кредит, плащат си го, направиха си чудесен дом, отглеждат двете ми внучки и аз не мога лоша дума да кажа за тях. Но себе си наричам как ли не. Плача от срам – детето, което не исках, което мразех още в утробата си и се чудех как да се отърва от него, днес ме гледа като че ли съм най-добрата майка. Понякога се опитвам да поговоря с него, да му призная греха си, да му поискам прошка, но той сякаш не иска да чуе истината, която сигурно е усещал. Винаги отклонява разговора с някоя шега или ме прегръща и ни в клин, ни в ръкав ме пита защо не направя баница с кайма – любимата му, или изпраща някое от децата да ми донесе килограм праскови, 2 лимона или нова блузка…
Остана ми да се моля само за едно – преди да родя Жоро, исках да го няма в живота ми. Дано съдбата не ме наказва и не сбъдва тази моя мечта. Тя е стара, глупава, незряла. Сега имам друга – синът ми и неговото семейство да са здрави и щастливи. Това ми стига.
Една лоша майка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment