Много пъти започвам това писмо и все се отказвам. Не очаквам, че с него нещо ще се промени в живота ми или ще открия каквото търся. Искам просто да споделя.
От малка бях обградена от момчета и винаги имаше някой, влюбен в мен. Въпреки това първата ми сериозна връзка беше, когато станах на 16 – доста по-късно от останалите ми приятелки. След нея имах и още любови с добри момчета, но когато навърших 19, заживях с възможно най-неподходящия.
Десет години преминаха в бой, тормоз, обиди и унижения. Треперех от страх, когато той си идваше от работа без настроение, ревнуваше ме от кого ли не, биеше ме за щяло и нещяло. За него всеки мъж беше мой потенциален любовник, макар че докато бяхме женени, не му изневерих нито веднъж. Страхувах се обаче да го напусна, защото заплашваше и мен, и близките ми.
В един момент се реших и потърсих защита от Асоциация „Анимус“. Останах при тях за седмица и след това заминах на другия край на България. Работех като луда и се боях от нова връзка. И до днес не мога да повярвам на никого. Срещнах толкова свестни мъже, но от страх дали няма да се променят ги изпуснах.
Имах и връзка с бедно момче без родители, без дом, което живееше при свой братовчед. Мислех, че понеже доста е препатил, ще е свестен и ще трепери над семейството си, когато го създаде. Настояваше да се оженим и бях на ръба да го направя, но го хванах, че междувременно сваля и други във Фейсбук – уж само на майтап. Разделихме се.
После забременях и родих от обвързан, тъй като исках да имам детенце. Не съжалявам, че се реших на тази стъпка, защото годините си минават. Детето е моето щастие. Може пък един ден Бог да ми прати и някого, който ще ме обича с чиста любов, искрено, без задни мисли и лъжи. Да, бях обичана, но и наранявана и лъгана. Мъжете си мислят, че всички жени търсим пари и състояние. Не е така. Имах възможности да се омъжа за такива и да си живея живота. Но аз искам разбирателство – вечер да заспивам спокойна до любимия, да имам сигурност, че е само мой, и го боли, когато и аз чувствам болка. Да ми е и приятел, за да мога да споделям с него всичко,а не да търся приятелки за отдушник. Не търся някого, който да се грижи за мен – искам и аз да се грижа за него. Да му дам цялата си обич, без да се страхувам, че ще е напразно. Да нямам нужда от други, с които да излизам и да флиртувам. И най-вече – да ми вярва. Недоверието за мен е обида, но никой така и не го разбра.
На такива като мен явно им е писано цял живот да са сами, без другар. Но предпочитам така, отколкото животът ми да мине с някого, когото не обичам. Това за мен би било непоносимо тежко.
Една самотница
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment