Преди 9 г. брат ми Здравко ходеше с Марияна – скромно, малко невзрачно момиче. Водеше я вкъщи по празници, а тя все си мълчеше. Харесвахме я и мислехме, че сватбата няма да е далече. По едно време обаче Здравко каза, че Марияна му изневерява и се разделя с нея.
След няколко месеца от обща позната чух, че тя е бременна. Учудих се – чак път толкова бързо да е станало с новия! Попитах брат си има ли вероятност детето да е от него, но той отрече. А дори и да е така, тя вече не го интересува – лъжеше, знаех, че още не я е преживял. По-късно разбрах, че Марияна се омъжила, родила момче и цялото семейство се преместило в друг град.
Преди три години Здравко се ожени и вече съм щастлива леля на красиво момиченце. Винаги когато мога, 
излизам на разходка с малката. Веднъж, както си обикаляхме парка, изведнъж се оказах очи в очи с Марияна, а тя водеше… все едно брат ми смален. Синът й беше абсолютно копие на Здравко. Загубих ума и дума, едва я поздравих и отминах. Но оттогава сън не ме хваща. Абсолютно сигурна съм, че брат ми е баща на момче, което му е одрало кожата…
Страхувам се да му кажа, защото не знам как ще реагира. Всъщност каквото и да направи, двете семейства ще са застрашени. Бившата му приятелка може би най-сетне е намерила щастие и спокойствие. Брат ми също, но ако научи истината, със сигурност ще ги изгуби. Може би е по-добре да забравя видяното и да мълча, но пък как да се примиря, че ще имам племенник, когото няма да познавам? А Здравко – син, който ще казва „Татко“ на друг? Ако можете, научете ме как е правилно да постъпя.
Лелята
Споделете ни и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment