Здравейте. Реших чрез вас да се обърна към майка си, баба си и всички роднини, които непрекъснато ми досаждат и ме питат кога най-после ще се омъжа.
На 32 години съм и както стана ясно, не съм семейна. И това е тема номер едно в цялата рода. Като завърших гимназията, нашите все ми повтаряха да внимавам да не ми завърти главата някой, защото трябва първо да кандидатствам за висше. Като ме приеха студентка и дойдох в София, плочата се смени на: „Гледай да не забременееш, че няма да можеш да завършиш!“ За радост на всички не забременях, завърших с отличен
Ако срещна правилния човек, няма да го върна
успех и се върнах в родния си град.
Започнах работа, а скоро след това не закъсняха и приказките: „Айде, бе, няма ли да се огледаш най-сетне, време ти е да се омъжиш, кога ще раждаш, като станеш на 40 ли? Виж Бистрето, Марето, другите – по две деца имат вече, какво чакаш?” Изобщо не ги слушах, но когато баба ми една вечер заяви, че приятелките й казали: „Абе, тая вашата Ели уж хубава, уж умна, а никой не я иска!“, ми падна пердето.
Събрах си багажа и без да кажа на никого, дойдох отново в София. Пуснах молба за напускане и за това време си намерих работа и квартира и останах в столицата. Вкъщи се прибирам само по време на отпуската си за седмица, останалата я карам на морето. И през малкото време, в което съм при близките си, те не спират да ми дуднат как съм изпуснала всички влакове. На мен обаче така ми е добре. Нямам нужда нито от мъж, нито от дете. Пък ако ми е писано и съдбата реши да ме срещне с подходящия, няма да го върна.
Надявам се всички от семейството ми да прочетат това писмо и да спрат да ме тормозят.
Елица
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment