Никога няма да забравя това пътуване с влака

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Реших да ви разкажа нещо, което ми се случи неотдавна. Въпреки че мина почти месец обаче, все още не мога да го забравя и често мисля за него.

Пътувах с влака от София за Варна, когато в купето влезе усмихнат мъж и поздрави всички. Настани се до мен и започна да се ядосва, че нямал късмет – бил рожденик, а му се наложило спешно да замине. Лелката, която седеше до прозореца, го ожали и каза, че и на нея й се било случвало, та знаела колко е неприятно.

След малко мина кондукторът, провери ни билетите, а след него вървяха и двама полицаи. Явно извършваха рутинна проверка. След като се отдалечиха, мъжът се огледа и каза весело, че нямал намерение да остави само влакът да ни пее. Носел някои неща и искал да ни почерпи. Попита ни дали имаме нещо против и без да дочака отговор, започна да вади от сака си бутилки, бонбони, фъстъци и луканка. Носел и пластмасови чаши, които раздаде на всички. На мъжете предложи узо, а на дамите – шоколадов коняк. Наля ни и символично се чукнахме, като му пожелахме здраве и късмет. Езиците ни се развързаха и настроението ни се повиши толкова, че даже запяхме.

влакМина известно време и лицето на рожденика помръкна, дори спря да говори и да припява с нас, но реших, че пак се ядосва, че не е с приятели на празника си. Като наближихме Плевен, той си взе сака, пожела ни приятно пътуване и излезе в коридора.

След малко реших да отида до тоалетната, преди да сме стигнали гарата. Видях, че мъжът от нашето купе стоеше пред вратата на вагона, която зееше широко отворена. Дори не ме забеляза, полюшваше се напред-назад, макар да знаех, че не е пиян – беше си налял на дъното на чашата и не повтори. Обзе ме съмнение. В другия край на вагона мернах дежурните полицаи и бързо отидох при тях. Тихичко им споделих тревогата си и двамата забързаха към мъжа, а мен накараха да си вляза в купето. Преди да затворя вратата зад гърба си, те вече го издърпаха навътре, а той не оказа никаква съпротива.

След като минахме гара Плевен, реших да разбера каква е развръзката и се запътих към тяхното купе. По-възрастният полицай ме потупа по рамото и ми благодари за съдействието. Правилно съм преценил ситуацията – в джоба на мъжа намерили предсмъртно писмо, искал да се хвърли, като наближим града, защото там живеела жената, която го изоставила и наранила смъртно сърцето му. Надявал се така да я накаже. Оказа се, че нямал никакъв рожден ден, а навярно е измислил този повод, за да пийне за кураж. А може би е искал просто да си направи изпращане от този свят. Полицаите го свалили на гарата и го предали на колегите си.

Върнах се в купето и разказах на смаяните си спътници каквото бях научил. Лелката до прозореца дълго цъка с език и повтаря „Горкото момче!“. Всички се надявахме, че ще дойде на себе си и няма отново да посегне на живота си.

Георгиев

Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар