Най-големият фен на Лили Иванова се отказа от нея!

Ватманът Илчо Илиев бе единица мярка за всеотдайността като почитател. 61-годишният пенсионер от София хвърля цяло имане да следи и регистрира кариерата на Лили Иванова още от младостта си, та чак до пенсия. От 1968 г., когато става колекционер, не пропуска нито една плоча, нито един вестникарски ред, нито концерт в столицата, пише в. „Уикенд“.

Нещо повече, преселва се от Видин в София, за да не се задоволява с епизодичните вълни на музикалната култура, достигащи до провинцията. Хобито му бе известно и на самата певица и тя бе го обявила за почетен зрител „до живот“ на нейните концерти. (Малко отклонение за разведряване – извечната Лили уточнила пред него в прав текст: „Докато ти си жив!“. Нищо че не години може да му е майка.)

В края на април т.г. певица и фен се оказаха взаимно разочаровани. Илиев кипна от гняв, след като пиарката на Иванова му звъннала със заповед да не я безпокои никога повече. Въпросното безпокойство се изразявало в оставянето на букет цветя и плоча за автограф при портиера в кооперацията, в която живее Лили. Това бил обичайният им начин на общуване от десетилетия.

Променената Лили предизвика промяна и в поклонника. Слисаният от реакцията Илчо се зарече, че ще премахне веднъж завинаги от душата и бита си огромната колекция. Това бе преди 3 месеца. А сега?…

– Как си, Илчо? Размина ли ти голямото разочарование? Какви са отношенията ти с Лили?

Илчо Илиев

– Добре съм и все по-добре. Здрав, пречистен, усмихнат. Помня добре денят: 30 април 2015 г., в който си казах: „Случаят „Лили“ приключи завинаги за мен!“. Трябваше ми малко време да реша как ще си пренаредя жилището, след като махна всички плакати, снимки, дискове и плочи, както и сувенири, свързани с хобито ми. Мислех какъв цвят боя да избера, кои мебели да премахна и какви да добавя. Имам и много цветя, за които също трябваше да помисля при разместването. Предвид това забавяне стените си стояха със старата украса, в резултат на което чух подмятания, че всяко чудо е за три дни и че ще ми мине, както ми е минавало неведнъж. Но не ми мина.

– О, и друг път ли е имало подобни кризи?

– Нека не говорим за миналото. Лили твърди, че си е написала всичко в книгата „Истината“. И че не я интересува какво се пише за нея по вестниците. Правилно – защото това е вид защита. За всеки известен човек може да се кажат 2-3 гадни и злостни клюки, които не са по-силни от него, защото не са истина. Само че неверните неща не могат да изтрият други неща, които са верни. Има хора, които с личните си разкази и впечатления, могат да напишат „Истината-2“, която няма да е същата.

– Говориш твърде общо? Да не би да те е страх от нещо?

– Страх ли? Важно ми е да не отвърна на низостта с друга низост, защото съм приказлив – имало е случаи,
в които първо казвам, после мисля. Зодия Скорпион – типичен. Приятелите ми ме знаят: невинаги си меря приказките, като избухна, но не съм лош човек. Не очаквайте да кажа неща, които не бих искал да кажа и после да излезе, че Сърдитко Петко в яда си ги наговорил някакви там…

Често са ме съветвали при подобни кризи, както ги нарекохте, да разграничавам артиста от човека. Наистина е така. Винаги съм харесвал и слушал Тина Търнър, без да се интересувам какъв е характерът й и дали се занимава с магии например…

– Какво ти пречи да останеш тогава почитател само на артиста?

– Отново очаквате да изплюя камъчето с нещо обидно. Няма да стане, но нека кажа така: наслушал съм й се. Нека занапред я слуша все по-многобройна публика, щом както каза тя в последното си интервю при Жоро Любенов – само големите зали я интересуват. Емил Димитров е пял и пред 80 000, и пред 80 човека и винаги си е оставал Емил Димитров.

Аз съм си взел моето, когато нещата са били много по-истински, поне за мен. Има други истински фенове, които ще ме разберат какво искам да кажа. Нямам предвид онези, които се влияят от мащаба на популярността й у нас. Те не познават реално творчеството й, те ходят на концерти заради звездата, а не заради артиста. Аз и това се научих да различавам.

– Защо?

– Защото звездата е свързана със звездомания. И с лакейничество. Лакеите са най-голямата опасност за един артист. Защото грандоманията, която подсилват с гъделичкането си, започва да лъха на провинциализъм. И нещата рано или късно лъсват…

– Ти би ли написал „Истината-2“?

– Нито имам такъв талант, нито намерения. Но бих искал да продам колекцията си на някой музей. Имало е моменти, в които ми се иска да я подаря, но като се сетя колко лични средства съм вложил… Ще почакам.

– Какво стана всъщност с колекцията, със стените, изпълнени със снимки на Лили?

– Няма ги вече тези стени. Махнах всичко от тях и направих основен ремонт, пребоядисах всичко. Въздух ми трябваше. Певицата Нора Нова – която е музикална легенда извън мащабите на социалистическа България и Варшавския договор – на нея не й пречи да ми казва „добър ден“, след като съм един обикновен почитател. Тя е работила с Том Джоунс в годините на апогея му, твърде висока топка е, а е най-земният артист, който може да ти бъде полезен във всяка ситуация – и на възход, и на падение. Откакто се запознах с нея, получих ценни съвети за вътрешен дизайн на дома, за етикеция в обществото, за начина на общуване, за лично себеуважение. Почитател не означава да бъдеш тъпкан от звездите.

Да, аз бях страстен почитател на Лили, но никога не съм искал да пия кафе или да се сближавам с нея…
Щом като е преценила, че не заслужавам вече да ми изписва името, сякаш ме вижда за първи път, и че не трябва да я безпокоя, оставяйки й писма или цветя, реших, че е дошло времето аз да си подаря комфорта никога повече да не треперя в какъв амин ще я завариш – дали ще ти подпише, дали няма да ти подпише, дали ще ти се усмихне, или ще те наругае. Даже се опитвам да я оправдая, че е била изморена от многото луди, които са на главата й. Да ви кажа право, подозирам също, че в случая са се намесили трети лица, които са й повлияли. Нали ви казах за вредата от лакеите – те се опитват да се домогнат до известни хора, за да ги обсебят в името на своето псевдоизвисяване и да им разрушат мостовете с други, които държат на тях. Жалко е, но всеки си заслужава приятелите.

– Усещам те, че си готов да простиш…

– Обиждате ли ме, или ме пързаляте с този въпрос?… Не съм се взел на сериозно, за да се сърдя на един от най-известните ни съвременници, че и да се налага да му прощавам. Просто в разочарованието ми просветна и взех решение, което дори може би е закъсняло. Даже им благодаря на тези трети лица, защото ми помогнаха да си подаря вътрешна свобода, от която съм имал нужда. Сега я оценявам.

– Ама май още те боли?

– Откакто казах, че приключвам, не съм пуснал веднъж една нейна песен. Припявам си „Сбогувам се с теб, любов! Ти не се завръщай пак при мен никога!“ – един рефрен от доброто старо време. (Смее се – б.р.) Музиката е на Митко Щерев, стиховете – на Иля Велчев. Е, гениални са! Не искам да дразня Лили, но такива песни няма кой да й напише вече. Благодаря на него, на Тончо Русев, на Морис Аладжем, на Асен Гаргов, че създадоха песни, които са означавали нещо за нас, обикновените слушатели. И на нея, че ги е изпяла. Благодаря и довиждане! Тук искам да споделя радостта си, че съм първият слушател на старите песни на Митко Щерев, записани днес от младата Елена Огнянова. Тя също като Лили не е учила за певица, но носи заряд, с който стига до хората. Слушам я с удоволствие и дано скоро я гледам и на живо. Пускам записите й на моите гости – всеки си мисли, че звучи Лили Иванова. Така че нищо не ми липсва.

Използвам времето си да прослушам отново и многото дискове на други български певци, които имам. Предвидлив съм бил да събирам и други певци нищо че не съм вдигал шум за това. То медиите направиха този бум с моето поклонничество. Показаха ме един път по телевизията и стана страшно. Звъняха от какви ли не вестници и предавания. В началото ми беше интересно, но по-скоро бях шокиран. Като ми светнеха тия камери, примирах от страх, устата ми пресъхваше.

– Правил ли си гафове?

– В едно от интервютата по телевизията освен за обичта си към Лили вмъкнах думи на възторг от Йорданка Христова и Паша Христова. И че ги слушам с удоволствие. Че съм гледал Паша в родния ми Видин… Това не е гаф, ама… Помислих си после каква ще бъде реакцията на Лили. Защото в годините, когато сме общували нормално, ми е давала знаци, че не й харесва това, че ме вижда на концертите на други звезди. Ето защо треперих какво ще стане, след като се излъчи видеото. Те пък не го пуснаха това мое изказване и ми се размина гилотината. (Смее се – б.р.) За друг гаф не се сещам. Но започнах да се дистанцирам от интервюта, когато у нас снима Мария Силвестър. Беше водеща на някакво предаване и ми счупи телефона от настояване да дойде и с комплименти за хобито ми. Като ме интервюира, уж добронамерена, но усетих как тайно ми се подиграва…

– Как го разбра?

– По иронията в гласа. Караше ме да имитирам жестовете й. Това беше несериозно от нейна страна, колкото и да са красиви сините й очи. Явно ме бе взела за евтино мезе. Нейна си работа. Сега, като писаха, че преустановявам с хобито си по Лили, пак ми звъняха от много вестници, обадиха се и от телевизии. Не желая. Искам да живея не живота на героите от песните, а своя собствен живот. Всеки може да си го позволи, стига да осъзнае кое го е правило въвлечен в някаква мания, малка или голяма. И кое е по-важното в живота – ти да си главният герой в своя път. За прозрения от подобно естество, казват, че никога не е късно човек да си отвори очите.