Здравейте! Пиша ви, за да разкажа за съседите си, които ни ограбиха, без да им мигне окото, макар че от 30 години живеем врата до врата и ни се пишеха първи приятели.
С Красьо и Мария се знаем още от училище. С нея си пиехме кафето заедно, по едно и също време карахме майчинството си и отгледахме децата си, после се радвахме и на внуци. Всичко сме си споделяли и бяхме повече от сестри. Мъжете ни пък вечер сядаха на ракия и салатка и неведнъж сме вечеряли или у нас, или у тях. Винаги когато ходехме на почивка, оставяхме ключа от вкъщи да наглеждат апартамента и да поливат цветята. При всеки проблем тропахме на тяхната врата, а и те знаеха – имат ли нужда от нещо, ние винаги сме насреща.
Така си живеехме мирно и кротко допреди месец, когато разбрахме, че нашите първи приятели са се вързали към нашия електромер и крадат от тока ни. И то не от вчера и от оня ден, а цели две години! Като почнаха да ни се качват сметките, мъжът ми ме подхвана, че все край печката стоя, че за два парцала пускам пералнята, а не чакам да се събере голяма купчина пране, че хич не съм спестовна, и все вървеше подире ми да изгася лампите. Мърмореше и че синът със своя компютър едва ли не струг е включил да хаби ток с него.
И така до деня, в който един колега му подсказал, че не ще да е само от моето постоянно готвене и пране, ами
Някога бяхме добри приятели…
има нещо гнило в надутите ни сметки. Извикал зет си, който работи в електроразпределението, и той установи, че към нас са се прикачили не кои да е, а Красьо и Мария. Леле, като се ядоса мъжът ми, като почна да псува, едва го удържах да не отиде да се сбие с Красьо. Не можах да го спра обаче да му звънне по телефона. Разкрещя се, почервеня, изплаших се да не получи някой инфаркт, та да се чудя какво да го правя!
Слава Богу, изпи две ракии, кротна се, но оттогава не сме си продумали ни с Красьо, ни с Мария. Те се крият като мишоци и гледат да ни избягват и да не се засичаме много-много.
А бяхме толкова близки! Сутрин и вечер се питам и не мога да разбера – как така посегнаха да крадат точно от нас, дето и последната си риза бяхме готови да им дадем!
Цвета
Можете и вие да споделите историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment