Омъжих се по сметка, защото така трябваше

Често чета истории от мъже, които оплюват жените и ги обвиняват, че са кучки, че мислят само за пари и нищо друго не ги интересува. Аз съм една от тези, които са се омъжили по сметка, но не се смятам за алчна кучка. Причината да потърся богат съпруг е съвсем друга.

Дълго чакано дете съм и когато майка ми ме е родила, е била на 44. Карала е тежка бременност, почти през цялото време е лежала в болница за задържане и едва са я спасили по време на раждането. Трепереше над мен като над цвете и спря да ходи на работа, за да е винаги наблизо, ако имам нужда от нея.

Живеехме скромно, защото работеше само татко, но ми стигаше любовта, с която родителите ми ме обграждаха. Те направиха всичко възможно да завърша висше образование, но когато се дипломирах, и двамата вече бяха пенсионери.

Няколко месеца минаха в напразно търсене на добре платена работа и накрая се принудих да започна в една фирма като техническа секретарка, защото не можех да си позволя повече да стоя и да чакам на мама и татко. Там се запознах със съпруга си Михаил – юрисконсулт, от богато семейство, със самостоятелен апартамент и скъпа кола. Когато започна да ме сваля, в първия момент се отдръпнах, защото не го харесвах. После обаче си казах, че това е една добра възможност. Родителите ми бяха на възраст, болни и нуждаещи се от лекарства, по които отиваха пенсиите им. Майка ми получава минималната пенсия, а баща ми взима 350 лв. Като добавим и заплатата ми на секретарка, едва ни стигаха парите да покрием сметките и да не умрем от глад, а и винаги изскачаше нещо непредвидено. Затова когато Михаил отново ме покани на среща, се съгласих. Започнахме да излизаме, после станахме любовници и преди три години се оженихме. Не го обичам, но той е добър човек и най-важното – грижи се за мама и татко. Той им плаща сметките, купува им лекарствата, всяка седмица пълни хладилника им, а през есента ги праща на санаториум за 20 дни. Само заради това си струваше да се омъжа за него и вече знам, че жертвата ми да живея с мъж, когото не обичам, не е била напразна.