Марто е млад мъж, с когото може да се говори за всичко. Компютърните науки, на които се е отдал, не са изместили от живота му нито приятелите, нито книгите, нито филмите. Особено пристрастен е към нашето кино и открай време не пропуска българска лента, все едно дали е от средата на миналия век, или от началото на сегашния. Озадачих се, като чух Марто да казва, че „Тримата от запаса“ не е най-тъжният филм, който е гледал, но той го разнежва и натъжава.
Преди месец Марто навърши 29 г., вече по-спокойно и дори пред случайни хора казва, че не познава майка си. Напуснала – него и баща му, преди първия му рожден ден. Никога повече не се върнала, не го потърсила, не се обаждала по телефона, не му пращала нито картички за празниците, нито подарък за Коледа. Все едно го била изтрила от живота си. Липсата й била по-поносима, докато била жива баба му. Тя отглеждала с 
истинска любов него, баща му и дядо му. Марто дори не разбрал колко сериозно е болна, но погребението й било за него истински шок. Подробностите от деня му се губят, но от вечерта помни и най-малките детайли. Всичко изглеждало да е както винаги, само нея я нямало. Каквото хапвали, им присядало, а щом седнали в хола пред телевизора, нейното празно място направо им изболо очите. Същата вечер отново давали „Тримата от запаса“, но никой не се засмивал на големите комици. По едно време дядо му станал и нарушил ужасната тишина: „Ние сме по-смешни и от тези тримата. И това, което ни се случва, е по-нелепо…”
От онази вечер минали не малко години, но и досега Марто не може да се отпусне и да гледа „Тримата от запаса“ като голямата българска комедия. И в най-веселите моменти на него нещо му нагарча. Не са малко случаите, когато по цели нощи се е въртял сам в стаята си и е търсел решение на един или друг свой проблем. Винаги е можел да отиде при баща си или при дядо си, но имал нужда от друго – не просто да поговори с някого, а точно с баба си – жената, от която е получил най-много обич и топлина. И понеже нея я няма, той намира опора в… „Тримата от запаса“. Понякога ставал посреднощ и си пускал филма, задрямвал, събуждал се и продължавал да се взира в монитора…
Марто не е броил колко пъти е гледал филма. Както казва той, всеки път когато нощем не може да си намери място и сънят бяга от него, той отива в запаса. Само на пръв поглед филмът няма нищо общо с него, с баща му и дядо му. Живеят като истински запасняци, които вече не мислят кога ще им свърши службата. Често си говорят с репликите на любимите си герои и се смеят от сърце. Само нощем и само в годишнината от смъртта на баба му Марто се разнежва с „Тримата от запаса“ и дори понякога си поплаква.
С.
Можете и вие да споделите с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Add comment