Катя е имала трудно детство, успяла е обаче да превъзмогне обидата и горчивите спомени. Днес има щастливо семейство и се грижи за баща си, с когото не са поддържали връзка години поред. За силата на любовта и прошката тя споделя в своята изповед.
Когато приятелите ми разказват случки от детството си, аз обикновено мълча, защото моите спомени не са много за споделяне. Баща ми често се прибираше пиян и ние с мама трябваше да стоим прави, докато се съблечеше. После сядаше на дивана и искаше да му развържа обувките. Свалеше ли ги, ги запокитваше към нас. Този белег на едната вежда ми е от това – веднъж успя да ме уцели по главата. Не знам как не ми извади окото. Когато станах на 10, мама най-после събра смелост да се разведе с него. И понеже той я заплашваше, че ще й отмъсти, задето го оставя, двете с нея пристигнахме в София. Тя работеше много, за да може да плаща квартирата и да се грижи за мен. Единственото, с което можех да й се отплатя, бяха шестиците, които 
получавах в училище. Успях да завърша гимназията с отлична диплома и да стана студентка. Едновременно учех и работех, не исках мама да продължава да носи цялата тежест за разходите ни. Време беше да си поеме дъх.
За баща ми почти не говорехме, но аз не спирах да мисля за него и често вечер се питах какво ли се случва с него сега, как се справя без нас, здрав ли е, има ли какво да яде. Не бях видяла нищо добро от него, но не го мразех, напротив – дълбоко в сърцето си таях към него обич и съжаление. Защото бях чула навремето баба да казва на една съседка, че татко имал златни ръце. Всички в завода го уважавали и искали мнението му по различни въпроси. Но дошъл нов шеф и уволнил баща ми, защото много знаел и вечно спорел с него. Затова се пропил. Не могъл да понесе несправедливото отношение към него. И всичко си изкарваше на нас с мама.
Колкото повече растях, толкова повече разбирах причините, поради които баща ми се беше превърнал в несретник и пияница. Може би затова, когато мама си отиде без време, реших да го потърся. Не бях стъпвала в родния си град от преместването ни в София. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение, когато доближих къщата ни. Но в нея вече живееха други хора. От съседката научих, че татко я беше продал и изпил парите. Сега живеел като клошар и преживявал, като връщал на вторични суровини старо желязо, кашони и бутилки. Сърцето ми се сви. Намерих го лесно – обикаляше кофите за боклук и ровеше в тях, да намери нещо за ядене. Не ме позна. А когато му казах коя съм, той се разплака. Падна на колене, хвана ръката ми, започна да я целува и да ме моли за прошка. Разплаках се и аз. После го качих в колата и го доведох в София. Разбрахме се, че дума няма да отваряме за миналото, каквото било – било. Вече седем години татко живее с мен и семейството ми. Не е близнал алкохол и много ми помага за децата. Правя всичко възможно да изживее спокойно старините си, защото искам да наваксам времето, в което си бяхме чужди. Обичам го и много отдавна му простих и непростимото.
Add comment