Момичето, което й подаде чаша вода

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Ако има нещо, което ми е давало самочувствие в живота, то е, че съм родена и израсла в семейство, в което на почит бяха уважението, трудолюбието и честността. За мое щастие тези качества открих и у човека, когото избрах за другар в живота. Така възпитахме и децата си – син и дъщеря.

Затова бях доста объркана, когато съседка обвини 10-годишното ми момиче, че е преместило портмонето й от кухнята на терасата. С внучката й бяха връстнички и често играеха заедно. Днес е пипала портмонето, утре може да вземе и парите ми, гневеше се тя. Цяла нощ не мигнах от тревога, а на сутринта със съпруга ми решихме да потърсим съвета на кварталния отговорник на МВР. Той ни изслуша и поиска да остане насаме с детето. След десетина минути ни повика и ни увери, че дъщеря ни не е извършила това „нарушение“. vodaПосъветва ни да я успокоим, защото е много наранена.

На връщане към вкъщи срещнахме съседката. Не се стърпях и й казах: „Ти извърши голям грях, набеди невинно дете. Може би един ден то ще ти поднесе последната чаша вода.“ И днес нямам обяснение какво ме накара да изрека тъкмо тези думи.

Минаха няколко години. Дъщеря ми стана студентка по медицина. Реши да изкара първата си практика в местната болница. Чухме, че съседката постъпила по спешност на лечение. Тогава имаше грип и не допускаха външни лица до болните, а тя искала да види внучката си. Дъщеря ми дала на момичето да облече нейна бяла престилка и успяла да я вкара в болницата. Отишли и двете при болната. Докато внучката подреждала шкафчето й, бабата поискала вода. И дъщеря ми отишла да й напълни шишето от чешмата. Подала й го и си тръгнала, защото имала работа.

Ден по-късно тя си замина, за да изкара остатъка от практиката си в университетската болница. Тъкмо там при една конфликтна ситуация професорът й възкликнал: „За първи път в своята практика срещам толкова честен и прям млад човек. Ще направя всичко, каквото зависи от мен, за да станете добър лекар!“

Щастлива съм, защото желанието на професора се сбъдна. Днес дъщеря ми е лекар с две специалности, придобити в чужбина. Работи като завеждащ отделение в болница. Говори три чужди езика.

Много бих искала моето писмо да стигне до съседката ни. За съжаление, няколко дни след като беше постъпила в болницата, тя почина.

Пламена

Споделете с нас историите си на po.krasivi@gmail.com

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар