Ще споделя майчината си мъка и надеждата си, че проблемът на нашето семейство ще се разреши.
Аз имам син, който израсна и когото успяхме да изучим в трудно време. Сега работи в БАН – доказателство и за нас като добри родители, и за него като сериозен и отговорен човек. От малък сме го приучавали да ни помага, в това число и материално. Не сме се срамували, че продава вестници по улици и заведения или стои на сергията на пазара. В свободното си време, докато връстниците му си играеха, той си изкарваше пари, за да не се чувства бедняк като студент. Ние също отделяхме за него, защото той го заслужава. Никога по никакъв повод не сме го упреквали, че заради него понякога сме търпели лишения.
След развода остана на улицата
Всичко вървеше добре и ние се радвахме, че момчето пое по своя път. Запозна се с Недялка от Елхово. Доведе я вкъщи. Посрещнахме я като бъдеща снаха, аз дори взех заем, за да й купя златно кръстче.
Младите започнаха да живеят заедно, без да се женят. Но ние искахме да вдигнем сватба. Така и направихме. Родителите на снахата се включиха в празненството с хиляда лева. Всичко останало бе за наша сметка.
Младоженците се върнаха в София и споделиха, че искат да си наемат квартира. Ние веднага приехме намерението им присърце – един син имаме, може ли да не помогнем! Продадохме гарсониерата и гаража си във Велико Търново и очаквахме, че сватовете Мария и Петър също ще се включат. Още повече че независимо от твърдението им, че все нямат пари, можеше да продадат ниви или да изтеглят заем. В крайна сметка се наложи младото семейство да тегли още 70 хил. лева, за да има собствено жилище.
Апартаментът им обаче бе доста време празен. Наложи се съпругът ми да продава наследство от дедите си за обзавеждане – като се започне от масата и столовете, та се стигне до детското креватче и спалното бельо.
Точно си отдъхнахме, че сме направили и невъзможното, за да им върви на децата, и ето ти – дойде лошото. Сюрпризираха ни, че ще се развеждат. Кой крив, кой прав, не мога да твърдя, защото съм майка и винаги ще вземам страна. На мен друго ми тежи – че след като години наред сме отделяли от залъка си, били сме в дългове и всичко е било за това несъстояло се семейство, синът ми днес живее на улицата, при приятели, а снахата се шири в двустайния апартамент, купен с наши средства. На всичко отгоре след развода родителите й я учат да не участва в плащането на ипотеката за жилището. Законът бил такъв, че на самотната майка всичко й се полага.
Синът ми заведе две дела и представи доказателства с какви средства са закупени апартаментът, покъщнината и цялото имущество. Ако съдът бъде справедлив, няма как да му се отнеме това, за което и той, и ние сме влагали средствата си.
Не ми се ще да споделям за личните качества на снахата. Пък и не я познавам достатъчно. При нас във Велико Търново тя идваше веднъж в годината и нищо от къщната работа не пипваше. Говорили сме с мъжа ми как ще я карат младите, като явно тя не е приучена на труд. Но аз винаги съм му казвала да мълчи и да не им се бърка. Срамота е, че Недялка е учителка, възпитава деца в предучилищна възраст, а не изпълнява решението на съда – бившият й съпруг да вижда дъщеря си.
Налага се той да вика полиция и комшии от блока, но тя обикновено се крие. А ние две години вече не сме виждали внучката. Чакаме съдебното решение, за да видим какво ни е разрешено като на дядо и баба, които най-малкото са вложили всичките си средства за жилището, в което тя ще расте. Чрез адвоката си бившата снаха твърди, че лично е купила абсолютно всичко от бившето им общо семейно имущество. Чудя се как заспива тази българска учителка с лъжите и нечистата си съвест?! Вина за това положение имат и родителите й Мария и Петър, които не са я възпитали да бъде честна и човечна.
Споделих цялата си майчина мъка най-малкото за да ми олекне, макар че знам колко много несправедливости се извършват днес в милата ни родина. Убедена съм, че колкото повече хората си мълчат, толкова повече ще страдат. Смятам, че обществото ни трябва да се бори срещу несправедливостите на системата. Затова си позволих да напиша тези редове.
Мимоза
Можете и вие да ни разкажете историята си на po.krasivi@gmail.com
Add comment