В една мъглива януарска вечер преди няколко години погледнах през прозореца и направо се вледених. После включих телевизора и попаднах на репортаж за измръзнал и умрял бездомник. Почувствах бодежи в областта на сърцето. Добре, че знам как се лекуват такива състояния.
Извадих шишето с домашна ракия, налях си чаша и отпих. Все едно, че погълнах въглени. Силна е пущината, гори навсякъде. Но и за това си има лек. Взех голяма чиния, излязох на терасата, където държим бидона с киселото зеле, извадих една зелка и започнах да я режа на ситно. Докато се занимавах с приготвянето на салатата, чух пет последователни изстрела. Живея наблизо до реката и си помислих, че някой ловец стреля по диви патици. Даже започнах да гадая каква марка е ловната му автоматична карабина. Каквато ще да е, 
приключих гаданията си, нека той да мръзне, а пък аз ще си пия ракията на топло.
След първата чаша бодежите ми изчезнаха, след втората настроението ми се повиши, след третата пък на телевизионния екран се появиха красиви танцьорки. Като ги гледах, забравих на колко години съм и превиших дозата на лекарството против депресията. После ми казаха, че не могли да ме вдигнат от дивана.
Рано сутринта реших да се представя като грижовен съпруг и дядо и отидох до кварталния магазин. Пред входа се бяха събрали хора като за протестен митинг.
Още като ме видяха и ме попитаха:
– Данчо, ти чу ли снощи към 19 часа гърмежите?
– Как да не ги чух, по звука даже познах ловната карабина. Някой колега ловец е гръмнал поне една патица. Ще облажи с нея киселото зеле.
– Каква ти патица бе, Данчо, ти сигурно още не си изтрезнял? Георги гърмял, ама не с ловна карабина, ами с пищова си. И не по патици, ами по две момчета, не успял да ги убие, но пострадали сериозно и двете.
Георги имаше магазин за хранителни стоки, разправяха, че покрай разрешените стоки продавал и много други – контрабандни. Така се говореше, ама никой не беше ги видял с очите си, пък и аз не бях ходил в магазина му, който е на другия край на града. Та прибирал се съседът с оборотните пари, а пред входа две яки момчета почнали да го налагат с бухалки – по главата, по краката, където заварят. Съборили го на земята и му взели чантата с парите. И той тогава се осеферил. Знам го Георги – даже да е умрял, ако посегнеш на парите му, ще възкръсне и ще те убие. Така и станало, съвзел се, извадил пистолета и гръмнал по двете момчета. След това припаднал. Закарали го в болницата в безсъзнание, но все пак бил жив…
Говорихме една седмица за инцидента. Почти толкова лежа и Георги в болницата. Излезе оттам, имаше още белези по лицето и главата, ама си започна бизнеса. Не го и осъдиха, защото момчетата така и не подадоха жалби против него, макар че пострадаха за цял живот – едното остана без око, другото окуця.
Мина известно време, не знам точно колко. Пак надвечер, ама беше през лятото, откъм кооперацията, където живееше Георги, се чу сирена на линейка. Мина ми през ума да не би съседът пак да е бил нападнат и да е гръмнал някого. Тоя път обаче се оказа друго. Сърцето му направо експлодирало, толкова силен инфаркт получил. От жегата ли, от преумората ли, така и не разбрахме. Умрял на място.
На сутринта пред кварталния магазин пак се опитвахме да анализираме случилото се. Край нас мина местният алкохолик Ванчо. Независимо от ранния час, той беше на обичайния си градус. Изгледа ни важно и още по-важно ни направи забележка: „Що се занимавате с неща, които не са ви работа? Той там, Оня отгоре, гледа и си прибира грешниците. Що си мъчите мозъците, като не знаете кой е по-грешен?“
Данчо
Можете и вие да споделите това, което ви вълнува, на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply