Станах свидетел на тази история от самото й начало. Едва 24-годишна заминах като кореспондент на голям вестник в провинцията. Изпратиха ме в красив планински град и там събрах впечатления, които мога цял живот да разказвам.
Валерия беше една от най-добрите ми приятелки по онова време. Година по-малка от мен, тя беше влюбена в един музикант – едър като канара, забавен, с широка душа и много чаровен. Това, че Явор беше доста по-голям от приятелката ми и вече имаше зад гърба си три брака, три развода и две деца, се оказа без значение за чувствата й. Двамата се обичаха и бяха неразделни, а един ден Валерия ми съобщи прекрасната новина – след месец ме канят на сватба. Явор й направил романтично предложение в негов стил – помолил я да му
В техния случай злото беше за добро
изглади една риза и когато тя вдигнала ютията, открила под нея картичка, нарисувана от него, и прочела въпроса, който подкосява краката на всяко влюбено момиче – ще се омъжиш ли за мен?
Помоли ме да й помогна с идеи за роклята, за сватбата и за гостите. Искали тържеството им да е малко, но незабравимо и различно от традиционните. Всъщност двамата вече го бяха измислили – на голяма поляна в едно от най- живописните села ще се повеселят с приятелите си. Преди тава, разбира се, ще подпишат в града, а после всички гости заедно с булката и младоженеца ще се натоварим на няколко шарени каруци, за да стигнем до селото.
Толкова се радвах за Валерия и понеже и аз бях още твърде млада, не отдавах особено значение на това, че приятелите на Явор се редуваха да й говорят да не се омъжва за него. Твърдяха, че бил обладан от необяснима мания да се жени, а след всеки брак не само съпругите му го намразвали, ами и той самият бил съсипан. Трябвало му дълго време да се съвземе. Двете се смеехме и мислехме, че тези разговори са част от плана на Явор да подложи приятелката ми на изпитания, за да разбере колко силни са чувствата й.
В деня на сватбата обаче се случи нещо много драматично – булката и всички нейни близки се бяхме събрали пред залата, дори шарените каруци бяха дошли, а конете пръхтяха нетърпеливо. Само от Явор и приятелите му нямаше и помен. И макар че от дистанцията на времето всичко изглежда и малко смешно, тогава имаше много сълзи и колкото и да се опитвахме да успокоим булката, тя беше много отчаяна.
На другия ден стана ясно, че приятелите на Явор вечерта са го напили, а после са го заключили, за да му попречат да се ожени за пореден път. Дни наред той се извинява и моли Валерия да му прости, дори връзката им продължи още известно време, но до нова сватба така и не се стигна.
После аз се прибрах в София, с нея се чуваме понякога, но много рядко се виждаме. Тя се омъжи, има си прекрасна дъщеря и двама палави внука. Неотдавна беше в командировка и аз я поканих да спи у дома. Разбира се, спомените ни върнаха назад в годините и неминуемо стигнахме до Явор и провалената им сватба. Тя ми разказа, че той още три пъти сключвал брак, децата му станали 5, пропил се, а неотдавна починал съвсем сам в някакъв дом за стари хора. Стана ни мъчно за някогашния й любим, но и двете бяхме на едно мнение – всъщност тогава приятелите му спасиха нея, а не него. Иначе кой знае колко страдания още я чакаха…
В.
Можете и вие да ни разкажете историята си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply