Наскоро навърших 35 години, но все още не съм омъжена. Кандидати не ми липсват, но все не намирам смелост да направя тази важна крачка в живота си – да създам семейство. И как да стане, като пред очите си имам нещастните бракове на бабите и дядовците си? За майка ми пък да не говорим. С нейните два развода съвсем не ми е за пример.
След поредния скандал, в който дядо ми по майчина линия яростно нападаше баба, а тя все му казваше: „Така ще си умра с отворени очи за другар! Как пък веднъж бе, Тодоре, не застана на моя страна, не ме защити, не се съгласи с мен…“ После отиваше в кухнята и с насълзени очи заставаше пред мивката и миеше вече чистите чинии още по два пъти, после търкаше тавите, докато се наплаче и успокои наранената си душа.
Родителите на баща ми пък не си говореха от години. Живееха под един покрив, но всеки харчеше пенсията си за себе си. Имаха една кутия в хола, в която слагаха пари за общите сметки и всеки месец с бележки се разбираха кой да плати водата, тока и чистачката. Когато им ходех на гости, разговаряха чрез мен: Елке, кажи на баба си/дядо си това или онова.
Питала съм и едните, и другите защо са се оженили, без дори да се харесват, и защо не са се развели, като са видели, че не могат да живеят заедно. Отговорът и на четиримата беше, че едно време повечето така са се събирали – не толкова от любов, колкото от страх да не останат сами, а и да съберат имотите си. Пък за развод и дума не можело да става, защото било грях пред Бога. А не е ли грях – питах ги – да делиш леглото си с някого, когото не можеш да понасяш, че и деца да създадеш? На този въпрос отговаряха с мълчание.
И тъй като и мама, и татко бяха отраснали в семейства на хора, които се мразеха и постоянно се караха, не знаеха как да се обичат. В нашата къща също само се викаше, а понякога кавгите се превръщаха и в бойно поле. Затова родителите ми се разведоха, когато бях на 7, и заживях само с майка си. Тя се омъжи за втори път, като станах на 15, а три години по-късно отново се разведе. Следващ път, слава Богу, нямаше. Радвах се, че повече не опита не защото не й желаех щастието, а защото виждах, че не умее да съжителства с никого.
Затова се страхувам от сватба – боя се, че ужасът, в който живея откакто се помня, ще се пренесе и в собственото ми семейство. Не мога да си представя, че ще създавам деца, които ще пораснат нещастни като мен. А така искам да обичам и да бъда обичана!
Елка
Leave a reply