Мислех, че живеем в различни времена и съветът на баба ми – преди да си купиш дом, разбери кои са съседите ти – е просто остаряла приказка. Оказа се, че за мъдростите няма срок на годност. Уви, разбрах го твърде късно.
Преди година със съпруга ми си купихме двустаен апартамент в един от столичните комплекси. Мястото е страхотно, близо е до метрото и има доста магазини наоколо. Радваме се и на малък парк с много люлки и дървета. Жилището също е хубаво и след ремонта, който направихме, се превърна в уютен дом, в който ни е приятно да се прибираме след работа. И все пак има един голям минус и това са съседите.
Блокът е панелен, построен преди 35-40 години. Нашият апартамент е напълно обновен, но във входа непрекъснато изникват някакви проблеми – покривът протекъл, асансьорът се повредил или пък автоматът на вратата не работи. Щеше да е хубаво да се включим и в програмите за външна изолация. Да, ама не. Никой с никого не може да се разбере в този вход. Съседите или не 
идват на събранията, или ги превръщат в безсмислено заяждане. Михайлов от последния етаж, който е най-потърпевш от теча на покрива, всъщност тормози всички надолу, защото не си оправя банята и живущите до третия етаж страдат от постоянни наводнения. Нека страдат, гаври се той, щом не събират пари да поправим покрива. Николов от първия етаж пък не може да търпи съседа Стоил от петия. Преди време се заинатил и по някаква причина доста дълго не плащал сметки за общи нужни, събранието решило да го даде под съд, но тъкмо Стоил по това време бил домоуправител и трябвало да задвижи нещата. Е, ще не ще, Николов се издължил до стотинка, но обявил Стоил за смъртен враг и каквото и да предложи той, веднага го отхвърля.
Няма да влизам в повече подробности, само ще ви призная – с мъжа ми толкова ни е писнало, че вече сериозно се замисляме да си сменим жилището. Не виждам друг изход от постоянните проблеми, които едва ли някога ще бъдат решени. И този път обезателно ще послушаме баба ми.
Мая
Add comment