Обикновено дамите на моята възраст вече са омъжени и имат деца. Някои от тях дори са разведени! А аз? Аз нямам нищо!
10 години живях с един… В началото се бях побъркала от любов. Но после просто ме беше страх, че ако ме зареже, ще си остана самичка. Накрая се оставих на течението.
Смятах, че с Тодор ще си живеем до старини, но една сутрин, като се прибрах от нощно дежурство, намерих една смачкана бележка: „Много отдавна трябваше да го направим. Тръгвам си завинаги, защото и двамата не харесваме живота си. Трябва да опитаме нещо друго!“ Ей така се измъкна! Нямаше 
смелостта да ме погледне в очите и да ми каже „сбогом“. Изобщо не му пукаше, че ме оставя с 10 лева до края на месеца. А уж парите ни бяха общи! Както и да е, в крайна сметка се оправих сама.
Лошата новина е, че на 37 години аз съм отново в изходна позиция. Сама съм, необичана и смачкана! Имам скучна работа и супер мизерна заплата. Не знам дали изобщо ще мога да се влюбя отново и да живея като нормален човек…
Борислава
Leave a reply