Жени, на които се възхищаваме, приеха да се срещнат отново със своето 25-годишно Аз. В този път Мадлен Алгафари споделя какви са били нейните мечти, цели и страхове тогава и какво мисли за тях днес.

„Здравей, 25-годишна Мадлен!

Гледам те как си заспала, седнала на стола в кухнята с Али в скута… Приличаш на дете, а вече имаш дете! Помня те прекрасно! Помня те на 5, на 15, на 25. И е така, благодарение на професията, която ти ми избра и която ми позволява да се връщам към теб в различни етапи от живота ти.

Този – на 25 – е един от най-хубавите. Колко беше горда, че стана майка! Тогава още работеше в БНТ. Беше ти хубаво, но вече знаеше, че си струва да се откажеш от нещо хубаво, заради нещо по-хубаво, и търсеше вече начин да се върнеш към психологията. Избра да се откажеш от телевизията и отиде да дежуриш в телефона на доверието почти без пари! Благодаря ти за тази смелост! Всъщност, ти винаги си била смела в търсенето на твоята си „песен“! Театърът е вече зад гърба ти но, знаеш ли, не се надявай някога да ти мине носталгията по него, поне до днешните ти 47 години Все ще търсиш сцената с танц, песен, театротерапия, книги, наука… На път си да загърбиш и журналистиката, защото има нещо още по-твойско – помагането и просвещаването – все пак си потомка на няколко поколения учители. Вече знаеш, че ще търсиш начин да се занимаваш с психотерапия. Ще те успокоя – след 2 години, след като родиш сина си, ще започнеш специализация в Швейцария по психотелесна терапия. Ще срещнеш един мъж на годините на баща ти – Валдо. Това ще е човекът, от когото най-много ще се страхуваш по време на личната ти терапия, но на когото после ще си най-благодарна и ще обичаш доживотно! Ще те научи на много неща, но най-вече да бъдеш себе си!

Ще ти издам и една тайна – скритите тефтери в чекмеджетата ще се превърнат в книжка, а после ще я последват още много книги. До 47-та ти година ще са осем. И няма да можеш без писането! Няма никога да ти е скучно. Това ще те зарадва, затова ти го казвам. До днес не познавам скуката. Ще научиш още езици, ще пътуваш много по света. Един ден ще си част от световната психотерапевтична общност и ще правиш на четири континента уъркшопи. Повярвай го! Повярвай и на Нидал, който ти каза през 1992, когато ти плачеше отчаяна насред площад „Славейков“ и питаше какво ще правиш с тая психология: „Искам много добре да се запомниш и ще те питам след време!“. Той вижда амбицията ти и ти вярва понякога повече, отколкото май ти самата си вярваш. Но ще ти кажа честно, че никога няма да изгубиш здравословната доза съмнение в себе си. И слаба Богу! Благодарение на нея ще си здраво стъпила на земята и ще се стремиш да растеш още. Ще си постоянно до Нидал и той до теб. И постоянно ще се изненадвате! Благодаря ти, че го избра! Няма да съжаляваш! В него е толкова дълбоко, топло и шарено, колкото в теб! Виждам халката ти на снимката… ще ти е мъчно само за нея, защото едни крадци ще ти я вземат от вкъщи заедно с разни други неща, може би, за да се нахрани някое гладно дете, но ти знаеш като любимеца ти – малкия принц, че истинските неща не се виждат с очите! На това ще учиш и децата си, а Али, която гушиш на тая снимка, ще тръгне също по твоя път.

Ще се гордееш много и с двете си деца. Синът ти ще е голям твой учител по търпение и истински житейски терапевт, защото ще те среща със сянката ти, особено покрай многократните престои в болница, заради фрактурите му. Но това ще е важно и за двама ви. Много уроци ти предстоят. Но ти винаги си умеела да учиш! Предстои ти да разбереш още повече колко си благодарна на родителите си. Предстои ти да не знаеш, но да продължиш да вярваш. Да се страхуваш, но да продължиш да обичаш. Да се чувстваш изгубена, но да продължиш да търсиш. Да смениш много квартири, докато заживееш в къща с мечтан двор. Това, което още не знаеш, но и не подозираш, е, че ти предстои също да се сблъскаш с много завист, понеже можеш хиляди неща. Но ти благодаря, че ще минеш през всичко това, оставайки в полето на доброто и любовта. Няма винаги да ти е лесно! Ще трябва много да работиш, много! Но ти имаш енергия, защото вярваш и обичаш! Ще срещнеш и други любови, ще летиш често, ще плачеш лесно (все пак името ти на френски означава „ревла“), ще плачеш за другите, за земята, за неосъзнатите и много, много стихове ще излееш за това. Но, знаеш ли, все ще имаш чувството, че има още и още нещо за търсене. Това ще те движи постоянно. Поне до 47 знам, че ще е така. Не знам какво писмо бих получила днес аз от бабичката Мадлен, но доколкото се познавам днес – никога няма да мирясам в стремежа си да отглеждам любов и осъзнатост. Изобщо не си въобразявам, че съм перфектна и знам всичко. Опазил ме Бог! Но знам много! Знам го от свой опит и от опита на хилядите хора, които ме учат от 20 години, срещайки ме ежедневно с животите си. За това съм много благодарна! За толкова много подарена голота и истина! За сълзите и усмивките на всички хора, с които ме срещна професията, която ти ми избра, 25-годишно Аз. А и защото имам толкова много още да уча.

Ти си спи, спи там – на снимката. Аз говоря 3 съня ти. Може пък да е прав Айнщайн, че всичко се случва едновременно. Може пък, когато съм спала там – на 25,47-годишната Мадлен да ми е казала всички тези неща на сън. Но все пак е добре, че ти спиш, докато аз ги говоря, защото вярвам, че нямаше да ти е толкова интересно живеенето, ако ме беше чула будна. Спи, Меди, събирай сили за теб, за любимото миличко, за дъщеря си, после за сина си, за бъдещите ти пациенти, за Земята! Ще са ти нужни! И си остани нещотърсач като любимата Пипи, която знае, че ВСИЧКО има смисъл! Обичам те и знай – ще се обичаш и на 47, защото няма да има от какво да се срамуваш! Е, няма да имаш това детско личице, но дъщеря ти ще изглежда вече като теб от тази снимка.

П.С.: И понеже аз избирам да вярвам на Айнщайн, че няма минало, настояще и бъдеще, а има едновременност, ти казвам: „До скоро!“, защото често съм на 25 и днес и, извинявай, изобщо не ми липсваш, защото често ти си днешното ми Аз!“

Четете още в последния брой на сп. Cosmopolitan.