Недостатъци и слабости на даден човек, които не вредят на обществото, не се изобличават пред други хора.
Не само нетактично, но е и дръзко да се осмива и дразни човек с физически недостатъци — заекващ, глух, куц и т. н., даже зад гърба му. Към такива хора трябва да се отнасяме с особено внимание, търпеливо и съчувствено. Съчувствието трябва да се ръководи от чувството на такт. На хората с физически недостатъци, както и на много болни е по-приятно, когато околните не забелязват тяхната физическа непълноценност.
Тактичността принуждава да се говори за някои неща иносказателно, особено в присъствието на деца. Чувството на такт може да се развие. Това вече зависи от самия човек.
Скромност. Тактичността е свързана със скромността. Да бъдеш скромен това означава да се отнасяш взискателно и самокритично към себе си, към своите способности и своето поведение. И все пак се срещат хора, лишени от скромност. Често пъти това са представители на младежта и дори без съмнение надарени хора, но които не се замислят върху това, за което са задължени на обществото, на колегите си, на своите преки и косвени учители и на много, много други хора. Скромният човек знае, че личните му заслуги не са толкова важни, колкото успехът на екипа. Той не поставя своето „аз“, своите действителни или мними способности, своето превъзходство над другите. Скромният човек никога не натрапва своите възгледи и воля, той търси пътища за убеждение и само по този начин постига целта си. Той се отнася принципиално към недостатъците на другите и в същото време щади техните чувства, като по този начин проявява тактичност. Хвалейки, той не ласкае и към похвалата се отнася без кокетство.
Скромността не бива да се отъждествява със стеснителността. Стеснителният човек е склонен да се подценява. При общуване с такъв човек трябва да му се даде да почувствува, че се доверяваме на неговите способности и умение и ги ценим. Ободряващата и приятелската дума придават на стеснителния човек увереност и сила. Скромността е неразривно свързана с естествеността.
Leave a reply