Здравейте!
Хората са се свили в черупките си и всеки гледа себе си, но въпреки всички трудности, човек не бива да забравя, че е тук, на земята, само за един спомен. Нали това остава след нас – споменът. За годините си разбрах, че не е хубаво да си високомерен и с предразсъдъци, защото всеки има нужда от човек до себе си. Можеш да имаш и пари, и богатства, но не можеш да живееш сам.
Искам да открия сродната си душа. Много ми е трудно да я намеря. Аз съм сирак, но добър по душа. Нямам предпочитания за произхода й, стига да е добра домакиня и домошар по душа. Аз ще я даря с много любов, щастие и разбиране. Защото животът е кратък миг – нека го изживеем заедно.
От години търся Единствената, но все попадам на неподходящи. Защо жените са станали толкова големи материалистки? Нима любовта не им стига? Не е ли по-важно да има кой да се грижи за тях, кой да ги обича?
Не знам, може би аз не търся моята принцеса на точните места, но все пак се надявам един ден да я открия…
Христо
Скъпи читатели, можете да споделите с нас историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply