За съжаление замина в чужбина, тук няма бъдеще

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Пиша ви с болка в душата за проблем, с който се сблъсках миналата година. Може би събрах смелост да го споделя, след като гледах по телевизията една жена, с подобна на моята история. Или по-точно – с подобна на историята на сина ми. Работата е там, че той целият е в татуировки и това автоматично го слага в графата „неблагонадеждни“ за хората, които не го познават.

Беше на 16, когато си направи първата татуировка. Не го спряха нито молбите ми, нито увещанията. В един момент се примирих, защото иначе е чудесно момче. Завърши гимназията с отличен успех и го приеха да учи това, което искаше, с много висок бал. И в университета беше отличен студент и преподавателите му твърдяха, че го чака бляскаво бъдеще. След всяка сесия обаче на тялото му се появяваше нова татуировка. И така, докато по кожата му почти не остана ненарисувано място. Докато беше студент, това не правеше впечатление на никого. Стана страшно обаче, когато започна да си търси работа.

toiКандидатства в няколко фирми, които търсеха хора с неговата специалност, тръгна по интервюта, но навсякъде удряше на камък. Сподели, че още като го видели, интервюиращите му казвали, че не се нуждаят от услугите му. И то без да са разменили две думи с него. Направо си признавали, че са смутени от външния му вид и не можели да си представят, че подобен човек ще работи за компанията им. А синът ми нито пие, нито пуши, знае три езика, чете много, спортува, непрекъснато се включва в някакви курсове и се стреми да научава все нови и нови неща, за да повиши квалификацията си.

След като тук всички захлопваха вратите си пред него, по съвет на свой приятел, той кандидатства за работа в една фирма в Германия. Оттам проведоха с него онлайн интервю, изпратиха му няколко теста, които той премина успешно, и накрая му се обадиха, че ще бъдат щастливи, ако стане част от екипа им.

Тогава синът ми ги попита има ли за тях някакво значение, че тялото му е покрито с татуировки. Оттам отвърнаха, че това не ги интересува. За тях било важно, че той явно е добър специалист и отговаря на всичките им критерии и изисквания за работата, която ще върши.

Така малко след Нова година момчето ми замина за чуждата страна и вече е част от голяма германска фирма. Гордея се с него, но в същото време съм тъжна, защото е далеч от мен и защото родната му страна не го оцени, а го прокуди, както хиляди други като него.

Георгиева

Споделете с нас болката си на e-mail po.krasivi@gmail.com

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар