Не се гордея с постъпката си, но направих го от любов!

Обичам мъжа си Иво и съм готова заради него и в огъня да вляза. Още като се запознахме, ми направи впечатление колко е умен, възпитан и добър, защото такива мъже май вече няма. Но изглеждаше малко беззащитен. Идеше ми да го „прегьрна и да го спася от собствената му безпомощност. Хлътнах до уши и освен любовта, която изпитвах, ме тресяха и майчински чувства към него – като към безпомощно дете, което трябва да хванеш за ръка, да го насърчиш и да му покажеш правилния път.

Женени сме от 8 години и той, милият, нали си е кротко агънце, от първия ден, в който сме заедно, ме гледа в очите и ме слуша за всичко. А освен това е много грижовен – разтрива ми краката когато са уморени, носи ми сутрин кафе в леглото, пазарува и мъкне пълните торби от пазара, а когато го помоля, излъсква къщата до блясък, докато аз прескоча дa видя мама, която откакто татко почина, все реве и не може да дойде на себе си.

Златен мъж имам, но и той см има кусури. Не може да се пребори с некадърниците във фирмата, в която работи. Той е единственият инженер там, ама нали е тих и не смее да се обади, всички взимат по-високи заплати от него. А когато от време на време им дават бонуси, на него все най-малко се пада, все в ъгъла натикан. Много страда, че не го оценяват, защото ако не е той да им дава предложения и да прави подобрения, ще видят друг път бонуси в тая криза. Аз все го успокоявам, гушкам го и му говоря, че и неговото време ще дойде, но вътрешно кипя и ми иде да отида при шефа му и в очите да му кажа какво мисля за него.

Една вечер обаче, когато Иво се върна и седна в хола с насълзени очи, защото този път останал единственият без добавка към заплатата, не издържах! На него нищо не казах, но твърдо реших на другия ден да ида да оправя тая работа. Обадих се на колежката си, че мама нещо не се чувства добре, да каже на началника ми, че си взимам един ден неплатен, и когато Иво заспа, обмислих как ще действам.

На сутринта като тръгнах, се изкъпах, взех си вана, направих си маска на лицето и сложих една боя на косата, да освежа цвета. После си облякох нещо като за по-специален случай и право във фирмата на Иво. Знаех, че по това време той няма да е там, а в цеха. Шефът му, като ме видя, ченето му падна – така се бях издокарала. Разтича се, сложи ме да седна, извика секретарката да донесе кафе и й каза никой да не го безпокои, защото има важен разговор. Щом вратата се затвори зад нея, аз го подхванах. Казах му всичко, което предварително си бях намислила, а той ме гледаше така, сякаш досега не беше виждал хубава жена – лигите му щяха да изтекат. Като приключих, той придърпа стола си до мен, съгласи се, че съм права, но от мен зависело дали ще повишат заплатата на мъжа ми. Боже, колко са лесни за манипулиране мъжете! Идеше ми да му ударя як шамар, но знаех, че при следващото прецакване с бонуси Иво няма да го преживее, най-малкото ще получи инфаркт. Затова, стискайки зъби, се прежалих и вероятно от гнева, който бушуваше в мен, така се развихрих, че онзи идиот откачи от кеф. На тръгване, захапвайки леко ухото ми, прошепна, че въпросът, за който съм дошла, е уреден, но ако искам съпругът ми да стане началник-отдел, през другата седмица да мина пак „да си поговорим“. Мръсник, къде ме търси, да не би да ме взима за проститутка! Стига ми това, че унижението от случилото се ще ме преследва до края на живота ми. Но си струваше, защото вечерта като се прибра, Иво направо подскачаше от щастие, и ми съобщи, че от днес заплатата му е една от най-високите в отдела – явно най-после го били оценили. Милият, поздравих го, а после отидохме да се почерпим на ресторант. Защото той го заслужава.

Знам, че някои ще ме оплюят – тая пък с какво намерила да се хвали! Не, не се хваля, нито се гордея с постъпката си. Направих го от любов към мъжа си, а го написах с надеждата, че като го споделя, може малко да ми олекне.

Съпругата