Да ви разкажа тази история ме провокира един спор с приятели и последиците от него. Бяхме само мъжка компания и, естествено, говорехме за жени. По-точно споделяхме какво е да правиш секс с две мадами. От петимата, които бяхме у нас, тази тръпка я бяха изпитали Стефан и Дим­чо. И двамата твърдяха, че е страхотно изжи­вяване, че са се чувствали като на седмото небе и изобщо по-голям връх от това две жени да ти доставят удоволствие нямало.

Слушах и завиждах. Знам, че съм добър любов­ник, защото никоя от жени­те, с които съм бил, не се е оплаквала, но никога не съм събирал смелост да правя тройка. Затова когато след този разговор по мъжки се озовах в дома на едно ста­ро гадже с нея и приятелка­та й, реших да се пробвам. Двете бяха освободени, без задръжки и когато им под­хвърлих идеята, я приеха, без да се дърпат.

Докато се усетя, се на­станиха от двете ми стра­ни на дивана и започнаха да ме целуват по врата, по ръцете, съблякоха тениска­та ми, плъзнаха езичета по гърдите и корема ми и за­почнаха да разкопчават дънките ми. В началото малко се стегнах, но после се отпуснах и се отдадох на тръпката. Непрекъснато обаче се люшках между удоволствието и притесне­нието. Най-вече за това, че и двете отказаха да ползва­ме презерватив. Не че не ми беше хубаво, но все пак ако си с една – как да е, ама да правиш секс с две жени едновременно и да не си с презерватив, ми се стори доста безотговорно.

Не разбрах как минаха 4 часа! Когато взеха и после­дните ми сили, момичетата предложиха да продължим в банята – да се поосвежим. Напъхахме се тримата под душа и продължихме да се заиграваме. Тръгнах си чак към 5 сутринта – отмалял, из­тощен, задоволен, но и мал­ко разочарован. Да, да пра­виш тройка се оказа прият­но, ала друго си е, когато се любиш само с едно момиче и ти, и тя влагате емоция в това. Тогава умираш от кеф, като усетиш оргазма й и видиш благодарност в очи­те й. А с палавниците, с ко­ито бях, си беше само тех­ника, без чувства. Може би затова изпитах тъга след секса с тях. А заради това, че не се пазихме, веднага пих профилактично антиби­отик, защото само това ми оставаше – заради едното любопитство да си докарам някоя болест.

Е, опитах и вече знам – с тройките бях дотук, осъще­ствих фантазията си, но няма да повторя.

Милко

Двама са малко, трима са много!