Петър беше мъж мечта, докато не се събра е някакви стари приятели от квартала.

Те обаче бяха направили бизнес и, както се казва, си бяха надвили на масрафа. Не че бяха червиви с пари, но живееха нашироко – караха скъпи коли, носеха маркови дрехи, обичаха скъпите питиета и луксозните заведения. И жените им бяха като тях. Много пъти казвах на Петър, че мястото ни не е там. Той упорстваше, че моите тъпи правила не важели за старата мъжка дружба. В началото ходех с него, когато се събираха, но нито ми беше приятно, нито интересно, нито забавно. Чувствах се като някаква пепеляшка и постепенно се отказах дапридружавам гаджето си.

Той обаче продължи да се зижда с тях и постепенно се промени. Все по-рядко се виждахме, скучно му беше с мен и старата ни компания, взе да вири нос, да се фука с пари. дрехи, скъпи цигари. Държеше се като друг човек, правеше неща, които никога преди не си беше позволявал. Споделих притесненията си с най-добрия му приятел и той обеща да поговори с него.

Беше като попарен, когато трябваше да ми каже какво се случва Петър беше затънал в хазарта. Богаташите, с които беше решил да движи и да се мери, направо го вкарали в капана. Давали му пари, навивали го да залага, нахъсвали го, че не е толкова важно дали печелиш; кефът е да играеш… Докато стигнал дотам да иска заеми, за да не изостава от онези, да не ги връща, защото няма как да стане, да се крие от доста хора, защото им дължи пари.

Накрая и пред мен призна, че е ударил дъното. Стигна дотам да ме навива да продам колата си – единственото, което имам, макар да знае. че без нея съм с вързани ръце и не мога стотинка да изкарам. Вместо това му върнах няколко скъпи бижута, които ми беше подарявал през годините, и му дадох други – лично мои. Накарах го да ги продаде, да покрие дълговете си и го предупредих: само да посмее да заложи пак, ще го изритам като парцал. Майната му и на него, и на любовта му, и на обещанията му. Казах му. че такъв не го искам повече. Знам. че хазартът е като пиенето – на никого не прощава.