Половината от месеца сме без стотинка, а какво ли правят семействата с безработен?
Вече много години, сигурно повече от 15 със съпруга ми сме това, което напоследък наричат „работещи бедни“. Не знам как се получи така, стана постепенно, но от много време насам парите, които изкарваме, не стигат доникъде и половината от месеца я караме „на изпарения“, със запаси от мазето, със заеми, които все по-трудно връщаме.
А цял живот сме работили едно и също нещо и никога не сме оставали и един ден без работа. И то става въпрос за квалифицирана работа, и двамата имаме добри професии, бих казала уважавани.
И въпреки сериозния ни трудов стаж, натрупаният опит и познания, наместо да заживеем по-добре и поне спокойно със знанията, които имаме, става от ден на ден по-зле.
Как да кажа на децата си да учат, да усвояват професия, когато се вижда, че това е нещо, което все по-малко се цени и един ден ще гладуват като родителите си?
Д.Щ., Хасково
Leave a reply