Онзи ден ми донесоха подарък – голяма червена кокошка.
Ядяла си яйцата и не ставала за носачка. Държах я цяла седмица, за да я проверя. Опитах, кой каквото ми каже. Купих й жито да яде. Не стига, че не видях яйце, ами за благодарност се опитваше и да ме кълве.
Говорих й много, ала полза никаква. Красивата червена кокошка се оказа един злобен пернат дявол. Накрая се озова в тенджерата. Вря, вря цял ден и цяла нощ. Стара ли беше, много зла ли беше, не знам, но така и не се свари напълно. А може би демонът не я напускаше, той и от огъня не се уплаши.
Размислих се – това ми напомни за нас, хората. Сетих се за сина на моя позната – интелигентен човек, с висше икономическо образование, с престижна и добре платена работа. Хареса си „едноръките бандити“, привличаха го като магнит. Заплатата не му стигаше, започна да краде -веднъж, втори път. Сатаната – доволен, че го е победил – го вкара в затвора, при това неведнъж. Всеки сам си избира на кого да служи на Бога или на Дявола.
Според мен в днешно време господар на света е Сатаната, който доволен потрива ръце и се усмихва. Дава всичко – подаръци, пари и злато, много секс, щедри и примамливи обещания. Той е много ловък мошеник. Мисля си само колко е нагъл, залепва за човека като гербова марка.
Ще ви разкажа и какво ми се случи онзи ден. Вървях си по улицата, бързах по задачи. След мен 4-5 мургавелки ми подвикваха: „Чичо, хвърли 5 лева, за да ти гледаме. Всичко ще ти кажем. Добър човек си, а имаш много душмани. Над главата ти има куп пари, тебе чакат…“ И все в този дух. Наобиколиха ме в кръг – дай, та дай! Отърване няма. Сетих се, че в джоба си имам малко дървено кръстче, нося го винаги с мен. Помага ми много. Извадих го и го насочих към преследвачките. Извиках високо: „Сатана, махни се от мен!“ Разбягаха се на всички страни като дяволи от тамян.
Вярата в Бога ми помогна. Живеем в изключително сложно и объркано време. Всеки ден си отварям очите не на 4, а на 10. Сблъсквам се с какви ли не неприятности, но не унивам, боря се.
Така лекува вярата!
Leave a reply