Неотдавна почивах на море и искам да ви разкажа една любопитна история, на която станах неволен наблюдател, докато си лежах на плажа край Созопол.

Ром и ромка се провираха между тълпата с голям казан и продаваха варена царевица. Всъщност повечето работа вършеше циганката – вадеше царевицата и прибираше парите. Мъжът само й помагаше да носи казана и пускаше по някоя шега. Беше интелигентен, левент и хубавец. Истинската атракция обаче беше тя – млада и красива, с огнени очи, бухнали черни коси и богата пазва. От тънката й талия се спускаха разкошни бедра, които палавият морски вятър разгалваше, повдигайки басмяната й рокля.

Всеки път, когато наближаваха към нас, германецът, който лежеше наблизо, ставаше неспокоен. Опитваше се да намери причина, за да се отдалечи от жена си. И обикновено му се удаваше. Искаше спокойно да се нагледа на циганката. Синьо-зелените му очи щяха да изтекат по нея. Иначе през целия ден слугуваше на жена си – руса до бяло германка с лунички по лицето и раменете. Краката й бяха хилави и длъгнести като на дървесна жаба. По цял ден тормозеше мъжа си дай изпълнява поредното желание-яда й купи бира в кутия, я студена кока-кола или пък „Ескимо“. Най-интересна беше, когато той й донасяше сладолед – ближеше го по крайно неприличен начин. Мъжете се под-бутваха и си намигаха. Германецът мълчеше, не смееше да й направи забележка, макар че виждаше реакцията на околните. Докато се правеше на разсеян, на германката й се приискваше нещо друго-обръщаше се към него и му нареждаше с ледено изражение. Той ровеше в големия сак, измъкваше дебел портфейл-чантичка, натъпкан догоре с банкноти, и тръгваше да изпълни поредната й поръчка.

Оживяваше се единствено когато се появяваше циганката. Тогава бързаше да се отдалечи от съпругата си, заставаше на удобна позиция и започваше да пие с очи неземната мургава хубост. Всички мъже наоколо гледахме циганката от кръста надолу, а германецът я гледаше в лицето като икона. Наблюдавах тази забавна сцена и се питах – как ли щях да постъпя аз, ако пред мен, ей сега, цъфнеше рогатият изкусител и ми зададеше сатанинския въпрос: „Избирай! Можеш да имаш едно от двете – или циганката, или портфейла на германеца?“ В тия кризисни времена не е лесно човек да реши, но вярвах, че ще постъпя като истински мъж.

Германецът не се измъчваше от този въпрос. Той дебелия портфейл си го имаше, но се чудеше как да се откачи от жена си. Гледаше и преглъщаше, а очите му ставаха воднисти, аха да заплаче. Бях сигурен, че ако имаше кураж догодина да дойде в Созопол без германката, щеше да се порадва на циганската хубост по-отблизо. Обаче той не изтърпя до следващото лято. Един следобед взе портфейла-чантичка и тръгна след казана. Изчака удобен момент, когато циганинът отиде да изпие една студена бира на сянка, и приближи до неземната хубост.

– Само гледа, мадам… Само гледа… Беше прострял благодарствено ръце към нея, искаше дай се полюбува отблизо. После взе от чантичката две банкноти във валута и й ги подаде. Циганката му извади две царевици.

– Найн, найн! Само гледа! – спря я той с длани.

– Па гледай, бе! Гледането е без пари, но щом си решил да плащаш… – усмихна се мургавата красавица и прибра еврото в пазвата си.

Германката до нас видя всичко и по шията й плъзнаха алени петна. Наежи се като пуяк и когато германецът се върна със замаян поглед от преживяното, тя го подхвана на висок глас, без да се съобразява, че наоколо е пъпно с народ. Накрая му дръпна портфейла-чантичка и го хвърли в сака.

Помислих си: какво ли не прави женската хубост – отваря войни и причинява семейни драми…