Разводът ми с Румен не беше по моя вина. Едно, че не си допаднахме като характери и, второ, че бившият ми съпруг, освен чашката с уискито, обичаше и всичко, що е женско. И не го криеше.
Спец като се роди Ивето, Румен за кратко се промени. Оставаше по-често вкъщи, радваше се на малката ни дъщеричка и за момент се заблудих, че е предишният мъж, който ми сваляше звезди от небето и ме обожаваше. Само че той не издържа дълго и отново подхвана старата песен. А когато Ивето стана на 3 години, положението напълно излезе от контрол.
Разведохме се без скандали, обиди и грозни разправии за делене на имуществото, като съвременни хора. Въпреки решението на съда Румен виждаше детето винаги когато пожелае. Дори понякога взимаше дъщеря ни с преспиване в дома на майка си, където се беше върнал. След едно такова гостуване Ивето се прибра с някакви сини петна по ръчичката и бузката. Едното й ушенце също беше зачервено. Дори не ми мина през ума, че Румен или свекърва ми може да наранят по някакъв начин детето, което толкова обичаха. Пък и тя беше тиха и кротка като сърничка. Не се усъмних и след като малката показваше ръчичките си и повтаряше „Мама Краси прави на Ивето щип-щип.“ Помислих си, че това е детска измислица, защото свекърва ми се казва Ганка и не можеше да има нещо общо с бръщолевенето на дъщеря ми.
След две седмици, при поредното преспиване на детето при него, Румен ми се обади разтревожен, че Ивето паднала от някаква люлка и си счупила крачето. Не знам как стигнах до тях с колата. Добре, че не направих катастрофа. Крачето на дъщеря ми беше вече гипсирано, а по бузките на сладкото ми момиченце се търкаляха сълзи. При Румен заварих непозната, млада жена. Когато той ни запозна и чух името й – Краси, нещо ме жегна под лъжичката. Значи това беше „мама Краси“, за която детето ми разказваше, че му правела „щип-щип“. Разбрах, че въпросната госпожица завела дъщеря ми на люлките и докато си пиела кафето и пушела цигарата, Ивето паднала. Този път послушах момиченцето си, когато се опитваше да ми обясни, че мама Краси я залюляла „силно до небето“ и я оставила сама, защото била вече голяма. Румен мълчеше гузно и поглеждаше ту към мен, ту към младата си приятелка. С цялата сила на майчинския инстинкт се обърнах, хванах за косата „мама Краси“ и започнах да я налагам без много обяснения. Хем я биех, хем я щипех до посиняване. Накрая така й извъртях ухото, че то пламна, а обицата й се скъса. По закона на майката приложих справедливо наказание -хубавичко я оскубах и набих. Нямаше как да й простя всичко, което беше причинила на моето слънчице. Никаквицата си беше позволила да вдигне ръка на едно невинно създание и трябваше да си получи заслуженото.
Повече не пуснах детето при баща му. Когато искаше да го види, той идваше вкъщи, и то под зоркия ми поглед. Всичко друго бих простила на бившия си мъж: запои, изневяра, обиди, но да допусне някой да малтретира дъщеря му – никога! Скоро след това Румен и Краси се ожениха. Само се чудя как тази жена ще роди и отгледа собствените си деца.
Ирена
Първият пиеше, а вторият и пие, и бие
Add comment