От онази случка изминаха почти пет години. Сега, като се сетя, се заливам от смях, но тогава преживях истинска драма. Както във всяка подобна история, и в тази имаше любовен триъгълник – аз, той и законната му жена.
Съквартирантката ми беше любопитна и абсолютно неуправляема, затова с Павел обикновено се виждахме у тях. Офисът на Биляна беше далече, не й се прибираше и вечер, камо ли в работно време. Така аз и той бягахме от работа и, необезпокоявани от никого, се обичахме в дома му. Само в началото на връзката ни, продължила почти три години, изпитвах угризения, че правя секс в семейното им легло, че използвам тяхната баня и пия кафе от техните чаши. Това беше моето отмъщение за всички вечери, недели и празници, които прекарвах сама. Ние не бяхме просто любовници, а се обичахме. Любовта и страстта ни бяха толкова силни, че бързо приспаха съвестта ми. Освен това ме беше яд на нея, че има всичко, което аз исках, а изобщо не го ценеше.
С Павел имахме перфектна схема – изчезвахме преди обедната почивка, той ме вземаше от офиса и отивахме у тях. Негова грижа беше да купи нещо за хапване и за пиене за мен – според сезона избираше бира или малка бутилка вино. Рядко си позволявахме джин или мартини, защото пиех само аз, останалият алкохол се прибираше в семейния бар, а аз ревнувах дори от това. Понякога Павел ходеше преди мен и приготвяше някакъв обяд. Пристигах с такси тъкмо навреме, когато той сервираше и запалваше свещите – някои хора романтично вечерят на свещи, а ние така интимно обядвахме. Също така нормалните хора правят секс вечер, нощем или сутрин, а на нас това ни се случваше изключително рядко – или когато моята откачена съквартирантка се беше чупила, или Биляна беше в командировка. По неволя открихме чара на дневната любов. И който каквото иска да си говори, беше много готино – Павел никога не пускаше пердетата, любехме се на светло и с отворени очи. От мен да знаете, че очите са велика ерогенна зона. Да изпиеш другия с очи е велико!
За да можеше това да е наслада, а не откраднат секс – като цигара в училищната тоалетна, Павел сложи допълнителна брава, в която винаги оставяше ключа. Така от външната страна не можеше да се отключи, тоест за евентуалното ни залавяне щяхме да бъдем предупредени. Не че имаше спасение – балкон на шестия етаж не вършеше работа, но – както казваше Павел – едно е да те спипат гол в кревата, друго е облечен да пиеш обедно питие с позната. Във времето, когато след секса – омаломощени и размазани от кеф – лежахме в леглото, на шега бяхме разработвали всякакви възможни сценарии Биляна да ни хване. Тя приложи този, за който не бяхме се сещали.
Беше горещо лято като сегашното. От една страна беше супер – аз бях само по рокля и прашки, дори без сутиен, а обувките ми бяха подобрени джапанки. С други думи ми трябваха две секунди и половина, за да скоча и да се облека. В жегите не нося и бижута, че ми става още по-топло, а и няма опасност да забравя някоя дрънкулка. Когато звънна мобилният на Павел, той тъкмо излизаше от банята. Погледнах, че е жена му, и бързо го подадох. В следващия миг той пребледня и понеже не можеше да отговори на въпросителните ми жестове, пусна го на високоговорител. О, ужас! Тя беше пред входа! Звънеше да му каже, че на работата й прилошало, колега я закарал до най-близката болница, там попаднала на мъжа на своя позната, който бил шофьор на линейка. Бил толкова мил да я докара до вкъщи. Стояла пред вратата на входа и си търсела ключа. Решила да му звънне, за да знае, че си е у дома…
Докато аз се обличах, Павел взе да пелтечи как се прибрал, защото също му прилошало, пулсът му препускал и си дошъл да вземе един душ и ако се почувства по-добре, да се върне в офиса. Настоя да й отвори с домофона, да не си бърка по чантата, да не се притеснява с ключовете… В момента, в който тя влезе във входа и извика асансьора, аз хукнах надолу по стълбите. Знаех, че Биляна няма как да ме види, но прескачах през 2-3 стъпала, направо летях, докато краката ми трепереха, а дланите ми се хлъзгаха по парапета, мокри от страх. В един момент усетих само, че едната ми джапанка се изхлузи и аз се затъркалях като топка по стълбите. Спрях се на междинната площадка и имах чувството, че сърцето ми ще изхвръкне. Нямах време да се мая, въпреки че ожулените колена много ме боляха. Изправих се и вече по-внимателно заслизах надолу. Чувах, че асаньсорът се движи, но си давах кураж – на челото ми не пише, че досега съм била у Павел, нали.
Излязох от входа и тръгнах към улицата, където… Биляна говореше с шофьора на линейката и любезно му благодареше с бутилката джин, който ние така и не успяхме да отворим. В следващия момент усетих, че двамата са впили очи в мен. Биляна ме приближи, попита мога ли да вървя, прихвана ме през кръста и едва тогава аз усетих, че по краката ми текат струйки кръв. Тя, без да ме пита каквото и да било, помоли шьофьора да ме върне в болницата… Нямаше как да откажа, нито какво да обясня. Жената ме настани удобно и преди да потегля с линейката, видях Павел – стърчеше на балкона и гледаше сеир.
Никога повече не отидох у тях, а бяхме на възраст, когато любовта не вървеше без секс. Съдбата помогна на Биляна и тя си получи съпруга обратно. Той и досега ми липсва, но онези стълби ми държат влага и никакво желание за секс не може да ме върне там.
Сълзите от радост и от болка имат различна химия!
Leave a reply