Има грешка, но има и прошка

Стела и Ива се познаваха още от детската градина и оттогава бяха неразделни. Стела беше слънчева и усмихната, но малко вятърничава, доверчива и готова да се сприятели с всеки. Ива пък беше дръпната и не цепеше басма на никого. Беше поела шефство над приятелката си и гледаше да я предпази от кашите, в които тя все се забъркваше.

В студентските години Стела се захласна по едно момче от по-горен курс. Цветан беше от семейство с възможности и идваше на лекции с лъскава кола, облечен с Маркови дрехи. Държеше се така, сякаш светът е в краката му. Отнасяше се към гаджетата си, които сменяше непрекъснато, високомерно и със самочувствието на преуспял бизнесмен, макар да не беше изкарал и лев през живота си сам, и Стела стана поредната му жертва. Въпреки предупрежденията на Ива тя се остави той да замае тавата й и да я превърне в своя играчка. Наляво и надясно влюбеното момиче разказваше какъв джентълмен е Цецо, какъв познавач на женската душа е и как я кара да се чувства като принцеса. Беше сляпа за забежките му и вярваше, че ще го промени, ще се пребори за него и ще стане единствената жена в живота му. Всички роднини и приятели я насърчаваха, защото я мислеха за късметлийка – ако се омъжеше за Цветан, щеше да има всичко. Единствено Ива се опитваше да отвори очите на Стела, настояваше приятелката й честно да признае дали наистина е толкова влюбена в Цветан или по-скоро в лукса, който той й осигурява. Молеше я да не прибързва, ако той й предложи да се оженят. Стела обаче сякаш беше оглушала. А веднъж дори се разкрещя на Ива и й каза: „Говориш така, защото ми завиждаш! Как пък само ти не харесваш Цецо? Остави ме на мира – животът си е мой.“ Така се приключи с темата за любовта и парите. Ива никога повече не отвори дума за това пред приятелката си, а когато Цецо и Стела все пак се ожениха, не отиде на сватбата им. Болеше я, че наивното момиче не разбра в какъв капан пада и че тепърва ще съжалява за избора си.

Цветан показа истинското си лице много скоро след сватбата. Баща му почина внезапно и тежестта на семейния бизнес падна изцяло върху неговите рамене. До този момент той не се беше замислял как татето, както го наричаше, успява да се справи с фирмата и колко усилия трябват всъщност да се задържиш на гребена на вълната и не само това – дaносиш отговорност за себе си, за хората, които работят за теб и правилно да управляваш парите си. Остави всичко на автопилот и харчеше на поразия. Все по-често закъсняваше и оставяше младата си съпруга да го чака. Прибираше се на разсъмване след разпивка с приятели в някой бар, с омазана с червило риза и ухаещ на дамски парфюм. Не даваше обяснения на Стела, казваше й, че мястото й е в кухнята и че вместо да му се сърди, трябва да му целува краката, задето й осигурява охолен живот. Тя само мълчеше и преглъщаше сълзите си. И за пръв път през главата й мина мисълта – дали пък Цветан не се ожени точно за нея, защото е наивна и кротка и няма да му създава проблеми, а ще го остави да прави каквото си иска…

Само година след като Цецо застана начело на фирмата, тя фалира. И понеже беше свикнал да живее нашироко, той започна да продава един по един наследствените имоти. От притеснение си отиде и майка му и тогава той съвсем се развихри. Буквално унищожи всичко, създадено с толкова труд от родителите му, натрупа дългове и го изгониха дори от апартамента, в който живееха със Стела. Добре, че им беше останала една гарсониера от баба му, та да има къде да се приютят. Многото му уж приятели гюстепенно се отдръпнаха от него и го забравиха, и как няма – нали вече не им плащаше сметките. За какво им беше изпаднал и беден? Обърнаха гръб и на Стела. И единственият човек, който я потърси и и предложи дома си, приятелството си,подкрепата си, беше Ива. Тя сама я издири и почти насила я отведе със себе си. Само след седмица й намери работа и й даде малко пари назаем, за да може да си вземе най-необходимото. Стела не смееше да я погледне в очите заради тежките думи, с които беше обидила приятелката си. Ала Ива отдавна не й се сърдеше, защото истинското приятелство умее да прощава.