Всеки може да прокълне и да сготви магия на някого. Въпросът е, че ако искаш да си направиш сам работещо заклинание и да го превърнеш в магия, си е нужен талант.

Иначе е равносилно на това, да накараш некадърен лекар да си свърши работата перфектно. А как да разграничиш черен период в живота си от една магия, е лесно. Черният период все някога има край и с малко повече усилия нещата си влизат в ритъм, докато при магията всичко започва без обяснение и причини. И въпреки старанието и усилията наклонът става все по-стръмен. Не минава и ден без нови „изненади”. Точно когато си мислиш, че си се отървал, то пак рухва. Дори влачи и нови беди подир себе си. Ще разкажа една история с мой съученик. Той беше доста живичко и палаво момче, а един ден просто не дойде на училище. Не след дълго влезе непозната жена в класната стая и докато говореше, проплакваше. Оказа се тяхна близка. Момчето се беше разболяло сериозно и трябваха средства за лечение. Търсила помощ от банки, фондации и прочее, но след като ударили на камък, ще не ще, жената се решила да помоли за помощ съучениците, родителите, учителите и всеки, който би се смилил да помогне. В семейството нещата изведнъж рухнали -и във финансов план, и с работата… Започнали дрязги. А момчето, с което играх футбол предния следобед, на сутринта не могло да стане от леглото. Къде ли не ходеха после -то не беше Европа, Америка, та чак в Израел го закараха. Що клиники смени, не е истина. Докато една сутрин майката, преди да отиде до болницата на посещение, минала да събуди другия си син за училище. Представете си каква трагедия е да установи, че детето й няма никога повече да влезе в училище, при това здравото й дете… То беше починало. Не след дълго и бащата беше покосен. Както си гледал телевизия, не успял да стане от дивана. Тогава някой посъветвал майката да отиде на гледачка. Къде е ходила и какво е правила, не знам. Знам само, че като се върна, носеше някакви неща със себе си и цяла седмица я виждахме вечер край брега на морето да си говори сама.

Оттогава всичко влезе в ритъм. След месец съученикът ми отново играеше футбол в училищния двор след часовете, днес дори има свое дете. Баща му се оправи, нещата се стабилизираха. Ако се бяха сетили по-рано да потърсят помощ и другаде, може би брат му щеше да е жив…