С Доли и Румен се запознахме на един къмпинг. В тях имаше нещо много симпатично. Той по цял ден се занима­ваше с 4-годишния им син Любо и го учеше на какво ли не – да слага стръв на въдицата, да се гмурка, да лови пеперуди и от време на време да отива при Доли и да я пита дали е добре. Тя ви­наги го целуваше и с ус­мивка казваше: „Есте­ствено, щом двама мъже се грижат за мен…“ Ба­щата и синът наистина много я глезеха и тя ня­маше нищо против, за­щото беше бременна в седмия месец и дори еле­ментарните неща вече й бяха трудни. Знаеха, че бебето ще е момиче, и често се майтапеха: според нея най-накрая ще настъпи равновесие в живота й, а според Ру­мен мъжете в семей­ството трябваше да се стягат.

Един ден нещо се шегувахме със сериозните връзки и Румен се хвана за главата: „Не питай старило, а патило!’ И през смях ми разказа как се срещнали с Доли и как тяхната обикнове­на лятна забежка им до­карала две деца. С раз­лични компании били отишли на къмпинг. В един много горещ ден двамата се скарали грозно, защото Румен й казал някаква глупост, а тя била слънчасала и хич не й било до тъпите му майтапи. Всъщност така се запознали. Вечерта той взел бутилка мента и отишъл при комшиите да пита за мастика -след августовския пек било време за облак. По­паднал на Доли, на коя­то още не й било мина­ло, и – както казва той -подхванала го още пре­ди да си отвори устата. Колкото и миролюбив човек да бил, това по­срещане не му харесало. Почти се ядосал, а смя­тал гнева за забранен по време на отпуска. В този момент звъннал теле­фонът му, и то с любимо­то парче на Доли. Румен не отговорил на обажда­нето, но приел поканата й да го изтанцуват както били скарани.

Облакът така и не се получил, но ментата свършила добра работа – размекнала и двамата. Били безкрайно доволни, че никой не им обърнал внимание, когато тръгна­ли към брега. Румен по­лудял от близостта на скандалджии ката, а Доли посегнала на шега да му затвори устата. Той гризнал пръста й, а през тялото й преминал ура­ган. Дори не опитала да издърпа ръката си, само го гледала с очакване. Мислела, че ще го пре­дизвика и ще го отсвири. Но когато Румен я придърпал в прегръдката си, тя се предала дори без намек за съпротива.

Любили се още тогава – жадно, настървено, без обяснения и без усло­вия. Подозират, че още тогава са направили Любо. Не е сигурно, защото в следващите десет дни не се разделяли за повече от час. Скандалите продължили да ги съпътстват, включител­но и когато Доли съоб­щила на Румен, че ще става баща. Застрахова­ла се, че грешката е ней­на и ще си носи послед­ствията, затова му заб­ранява да се доближава до нея… завинаги. Той умрял от смях, защото не бил чувал по-абсурд­но обяснение в любов.

След като се роди На­дежда, изчакаха я да проходи и с двете си деца – взеха ги като сви­детели, се ожениха. Не че на морето бяха търсили сериозна връзка. Просто понякога така се случва с невинните лет­ни забежки.

Правилата на морската авантюра