Останах без половинката си още през 2000 г., след като тя замина да работи в Гърция. В началото се обаж­даше, но колкото повече вре­ме прекарваше там, толкова по-рядко звънеше телефонът ми.

Понякога я набирах аз, но почти не говорехме, защото тя всеки път се оправдаваше, че няма минута покой от ста­реца, за когото се грижеше. И аз, будалата, й съчувствах и си мислех, че е грехота да се блъскаш по цял ден и да нямаш минута спокойствие и почивка.

Не бях настоявал тя да ми праща пари, защото рабо­тех, не можех да се оплача от доходите си и се оправях. В един момент обаче, след като минаха осем месеца, не можех да издържам повече без нея. Отидох при шефа, споделих с него всичко, по мъжки, и помолих за една седмица отпуска. Той се ус­михна и дори аванс ми даде: „Гърция е това, щом замина­ваш, трябва да можеш да се нарадваш на жена си…“ Взех парите, прибрах се в кварти­рата, набързо си приготвих багажа и още на слепващата сутрин хванах автобуса за Ламия – града, в който беше приятелката ми. Исках да я изненадам и затова не я пре­дупредих.

Като пристигнах, опитах да й звънна, но не се полу­чи. Исках да поразпитам гърците за това-онова, но понеже не знам езика, нищо не стана. Все пак разбрах, че трябва да отида в пощата и от там да й телефонирам.

Най-накрая тя вдигна теле­фона и като чу гласа ми, побърза да попита какъв е този гръцки номер, от който звъня. Обясних й, че съм в града и точно къде се нами­рам. Отговори ми, че не може да дойде в момента -нямало да я пуснат, но ве­черта ще се срещнем.

Тя обаче и вечерта не се появи. Аз се помотах, повъртях, накрая влязох в едно заведение и там попад­нах на българи. Запознахме се, разказах им защо съм в града и им показах нейна снимка, която носех в порт­фейла си. Като я разгледаха, единият ме потупа по рамо­то: „Човече, по-добре се върни в България…“ Щом по­питах защо, той и приятелят му се спогледаха и предложи­ха да тръгваме. Заведоха ме в заведение, в което приятел­ката ми беше… проститутка.

Събрах кураж, поднесох й българските рози, които но­сех за нея, и излязох… Така всичко приключи. Отдавна съм сам и се на­дявам да намеря своята по­ловинка, с която заедно да изживеем старините си.

 В последно време мъжете са истинските пр*стит*тки