Откакто се помня, все в тая двустай­на панелка живея. Първо с нашите, пос­ле с тях и с жена си, сега съм сам с децата, тъй като майка им от няколко години работи в чужбина. Както се каз­ва, познавам съседите и знам всички­те им истории.

Много ми бяха мили комшиите в апар­тамента над нас. Дъщеря им се омъжи в Германия, почти не си идваше, пра­щаше им пари, но те бяха ужасно са­мотни. Така в тъга починаха един след друг, тя за нула време продаде жили­щето и повече не се появи. Само веднъж видях тоя тип, дето го купи – ко­гато настани там жена си и сина си. Тя изглеждаше симпатична, уж любезна, но като че ли насила усмихната. Мом­чето беше горе-долу на възрастта на моите синове и бързо се сдушиха. По­край тях и тя набра кураж да ме вика, когато има нужда някаква мъжка рабо­та да се свърши. Понякога сипваше по една водка и слагаше салатка, друг път слизаше у нас с баница или сладкиш. По едно време доста се бях поразмислил, че като и двамата сме сами, може и нещо повече от комшии да сме, но тя се дръпна и разбрах, че тая работа няма да се получи. Продължих да й помагам, а и тя на мен, защото аз всичко умея, ама не мога да правя като жена женс­ките неща. А и момчетата се сближиха, което беше радостно.

Докато в един момент не забелязах, че изчезват пари от джобовете на дре­хите в коридора – отначало дребни суми, после синът й започна да посяга все по-смело. Не ми се искаше да вяр­вам, че краде, затова реших да слагам разни уловки, за да разбера наистина ли посяга на чуждото, или греша. За съжаление, оказах се прав и докато набирах смелост да кажа на нея, при­тиснах него. Призна си, все пак е само на 16, стреснах го и уж обеща, че пове­че няма да пипа, но не удържа на дума­та си. Не мога да му забраня да идва вкъщи, но и не знам как да кажа на свя­стната жена, че живее с крадец. Коя майка ще повярва на чуждия човек, че синът й върви по лош път? Никоя. Но и да мълча не бива. Колкото повече вре­ме минава, толкова повече неща изчез­ват от вкъщи и момчето затъва. Искам да помогна, но държа да запазя и доб­рите отношения с нея. Ако жена ми си беше тук, сигурно с нея щяхме да из­мислим как да постъпим.

Коцето от долния етаж

Мислех, че ме обича… Оказа се долен лъжец и крадец!