Много пъти съм се питала какво удоволствие изпитват вандалите, които рушат. Чупят стъклени бутилки там, където минават много хора и всеки би могъл да се нарани. Съсипват люлките на детските площадки, като че ли те самите никога не са били деца и никога няма да станат родители. Трошат навесите на спирките, без да им пука.

Исках да намеря обяснение за тази агресия по принцип, без адрес, но не успях. Няколко пъти започвах да ви пиша, после се отказвах, защото едва ли ще кажа нещо ново. Случка отпреди няколко дни обаче ме вбеси и реших да я споделя.

В една обикновена квартална градинка добри хора стегнаха дървените пейки, боядисаха ги в свежи цветове, а върху някои от тях дори сковаха плотове за шах, където човек може да си остави кафето, бирата или играчката на детето, ако някой не го е изпреварил и не играе шах или табла. Зарадвах се, като видях, че минаващите през градинката забелязваха промяната, кимаха одобрително и дори предпочитаха да седнат на подновените пейки с „екстри“.

В друга квартална градинка други хора – също добри и с въображение, с подръчни дървени материали сковаха мини къщичка и също а боядисаха, та стана шарена. Тя имаше мини вратичка и пейчици, на които деца и дребни възрастни можеха да седнат и да се скрият – от дъжда, да речем, фасадата беше разнообразена с дървени полици и ниши. В някои като на первази на прозорци имаше малки саксийки с цветя, в други бяха наредени гребла, лопатки, ръкавици и други мини инструменти, нужни за поддържането на една градина. Имаше дори мини помпа за колело.

Творението, което ви описах, може и да не е особено практично, но е красиво, направено е с добро, с желание и труд. И ако не носи печалби – като кафене например, то поне радва очите и прави въпросната градска градина различна. Сигурно затова избоде очите на вандалите и дни след като се появи, въпросната къщичка беше съсипана. Първо изчезнаха саксите, после пишман „мачо“ беше опитал да измъкне сечивата. Оказа се, че някой предвидливо ги беше вързал с корда и след голямо дърпане те висяха на нея. Нищо изтърбушено не изглежда красиво, този път изглеждаше направо отвратително. Но това не беше всичко – на следващия ден от веселите шарени стени на къщичката висяха само нишките. Цветната помпа също беше изчезнала. След още два дни абсолютно всичко беше изнесено, издърпано и изпотрошено.

Помислих си дали не е по-добре никой да не хаби труд, желание, въображение заради срамното удоволствие на други да съсипват създаденото. Без къщичката не беше кой знае колко красиво, но след като я изпочупиха, стана грозно и отчайващо. И всичко това просто така? Не мога да се примиря!

Цветанка Нешева