Една от най-важните задачи на родителя е да развива положителните качества на детето и да насърчава добрите му прояви
Това обаче трябва да става внимателно и с правилните инструменти, за да не се окаже ефектът обратен.
Стремете се към усъвършенстване на детето, а не към съвършенство. Не е толкова просто, колкото ви се струва. Вашият разсеян син и тази седмица веднъж си е забравил тетрадката за домашно. Но ако предишната това се е случило 2-3 пъти, значи напредък има. Стремете се към крачки в правилната посока и похвалете малкото постижение – „Наистина се стараеш“. Така детето ще разбере, че усилията са по-важни и успехът е техен вторичен продукт. А възрастните от собствен опит знаят, че има ли старание, има и добри постижения.
Разграничавайте постъпката от извършителя. Убедете детето, че го обичате такова, каквото е. Ако му казвате“ Ти си мързелив“ или „Ти си мекушав“, вашият наследник ще приеме, че това са черти от характера му. Вместо това подчертавайте, че човек във всяка ситуация има избор. Т.е. може да се държи и по друг начин. „Държиш се заядливо, а би могъл да се отнасяш мило със съучениците си“. Казвайки това, отхвърляте поведението, но не и самото дете.
Трупайте сила, а не слабост. Всяко дете притежава и силни страни, и недостатъци. Според психолозите по-добрата стратегия е да стимулирате развитието на положителните качества и талантите, отколкото да се задълбочавате в слабостите. Не гледайте на грешките като на провали. Обикновено те се допускат заради липса на достатъчно умения и опит, които с времето се усвояват и натрупват. Неуспехът трябва да мотивира за още по-усилена работа и желание за добро постижение. Не бива да допускате той да се отразява на самочувствието на детето. Ако вашият наследник расте уверен, ще постига добри резултати, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply