Валя Попова: 3 пъти дарих яйцеклетки – исках да дам шанс за щастие на други жени!

Майката, която износва плода е носител на голям процент от наследствеността. 

Валя Попова е една от 600-те красиви и смели български майки, решили да дарят безвъзмездно яйцеклетки, за да подарят надежда за дете на хора, които не познават. Валя не се страхува да излезе от анонимност, дори напротив – открито говори за проблемите, свързани с донорството и невъзможността на стотици хиляди български семейства да се сдобият с мечтаната рожба.

Валя е член на Управителния съвет на ново­създадената фондация „Майки за донорството“, която разработи етични принципи при асистирана репродукция с донорство на репродуктивен ма­териал. Предвижда се и създаването на „етична полиция“, която ще защитава правата на жените, решили да дарят генетични клетки:

„В България няма и не може да има платено до­норство на яйцеклетки. Жените, които решават да дарят свои яйцеклетки, го правят без да получават пари за това. По силата на Наредба №28 на тях им се полагат единствено пари за покриване на разходи­те за път и престой в София, ако не са от столицата, а са решили да извършат дарителския си акт там“, заявиха представителките на фондация „Майки за донорството“.

Ето разказа, пред в. Доктор на Валя Попова майка на момиченце и 3 пъти донор на яйцеклетки:

–       Г-жо Попова, как и защо решихте да станете донор на яйцеклетки?

Решението и мотивацията на всеки донор са различ­ни – едни решават бързо, за други хора е необходимо много време. Мен лично ме мотивира това, че всеки ден аз държа моята мечта – дъщеря ми, тя задава въпроси, виждам я как расте. Разбрах, че съм щастливка, задето съм могла да получа моята мечта по романтичния и красивия начин. Но има страшно много хора, които нямат тази възможност. Моята надежда е да съм дала шанс за щастие на някого.

На мен не ми беше трудно да взема това решение, защото получих информация от координатора на програмата за съотношението на наследственост. Това е много важно да се знае, че всъщност майката е тази, която дава голям процент от наследствеността, защото яйцеклетката е носител само на 5% от генетичната информация в ДНК. Както и сперматозоидът. Останалото съотношение е въпрос на генетика и голямата наследственост при детето идва от жената, която износва плода, и от плацентата. Този факт не е известен, затова се стремим към повече инфор­мираност. Бях донор 3 пъти, което е максималния брой, регламентиран от закона.

–       Кога дарихте вашите генетични клетки?

От 2013 г. е моето донорство. Анонимността е важно нещо. Първосигнално човек си задава много въпроси, но след това осъзнаваме, че е важно този акт да е анонимно и безвъзмездно действие.

Няма как да имаме обра­тна информация за това дали са родени деца от дарените яйцеклетки. Ние подписваме нотариално заверено волеизя­вление, че НЯМАМЕ ПРАВО ДА ТЪРСИМ РЕЦИПИЕНТА.

В Агенцията по трансплантации всичко влиза под номер така че няма как да бъдат търсени имена и ЕГН-та на приемниците на генетичния материал. Всяка от нас, донорките, само и единствено се моли опитът да бъде успешен. Доброто, което имаме като же­лание, да се случи наистина.

–       Кои са неизвестните подробности около донор­ството на яйцеклетки?

Основният мит е, че хор­моналната стимулация вреди, съсипва организма, напълнява се от нея, получава се окос­мяване… Няма такова нещо, защото донорите сме здрави жени. При нас стимулацията е с различни хормони от тези, които се прилагат на реципи­ентите в други дози, а и този хормон се изхвърля от органи­зма ни до 2-3 месеца. Т.е. при реципиента нещата са много по-драстични, защото той има здравословен проблем.

При донора се провежда 9-13-дневно стимулиране на организма, за да се получи засилено производство на яй­цеклетки. При нормален цикъл жената отделя 4-5 яйцеклетки, но няма яснота дали те са пъл­ни. Затова се прави въпросната стимулация.

ВСИЧКО СЕ ПРАВИ ПОД НЕПРЕКЪСНАТ КОНТРОЛ и прегледи от лекар. Накрая се прави пункция под упойка за изваждане на въпросните яйцеклетки. Всички манипула­ции се съобразяват с времето и заетостта на донора.

–       Все пак се изисква ан­гажираност от страна на донора…

Ангажираш се много емо­ционално. Аз влязох в програ­мата с нагласата, че ще бъда ангажирана 10-12 дни и след това ще приключа. Не бях подготвена за емоционалната част, за това как се чувстваш и гледаш на живота, събуждайки се след пункцията. Тогава си даваш ясна сметка за това, което си направил за хората, които чакат, за надеждата, която си дал. Отивайки в кли­никата всеки ден, минаваш покрай тълпа от хора, която чака. Виждаш как тези хора спят там, знаеш, че някои от тях си продават апартаментите, за да се сдобият с дете. Когато се събудиш след пункцията и осъзнаеш какво си дал и че това е частица надежда, няма как да продължиш живота си по същия начин. Просто се събуждаш различен!

–       Защо решихте да бъде създаден етичен кодекс за донорство на генетичен материал?

Идеята за етичен кодекс съществува като необходимост от започването на донорството. Основната му цел е защи­та правата на донора. Човек идва с огромното желание да дари частица надежда и най- малкото, което може да бъде направено, е този човек да бъде защитен – неговите права да се спазват, да бъде инфор­миран за всичко. С мен не е имало опити за злоупотреби, но имаме информация за такива сигнали. Тя не е официална и няма как да бъде проверявана. Надяваме се оттук-нататък, ако има такива сигнали, да бъдат подавани към компетентните органи.