Обичана е от милиони по целия свят, но не намира щастие в своето семейство. Към нея се отнасят различно, но не и равнодушно
ЗАБРАВЕТЕ СТАРИТЕ ОБИДИ
„Бях ненужно дете и станах нелюбима съпруга“, казва веднъж за себе си принцеса Даяна.
Драматичната й съдба е предопределена в много отношения още в детството й, независимо че по своя произход тя съвсем не е Пепеляшка. Баща й – Джон Спенсър, е представител на старинния аристократичен род Спенсър-Чърчил. Баба й по майчина линия,е придворна дама на кралицата-майка. Но старинният графски род не е гаранция за щастлива съдба. На бащата е нужен наследник, но и третото дете в семейството отново е момиченце. Любящото й сърчице се разкъсва между враждуващите й родители, а когато на бял свят се появява дългоочакваното момче, вече е късно да се спаси разпадащото се семейство.
Майката заминава, децата остават с бащата. Следвайки традициите на аристократичното възпитание, момичето първо учи в частно училище в Норфолк, а след това заминава в Кент, в престижно и скъпо учебно заведение с вековна история и безупречна репутация. Даяна усърдно учи ръкоделие, танцува, обича да плува, да се гмурка, но с учението не й върви особено.
„Смятах, че за нищо не ставам. Брат ми винаги получаваше отлични оценки, а аз се провалях на изпитите“, признава принцесата. Занижената самооценка и страхът да се окаже изоставена от баща си я преследват през целия й живот.
Ако не се избавим навреме от max-самостоятелно или с помощта на психолог, грешките на родителите и психологическите травми, нанесени ни в детството, се превръщат в непреодолими препятствия по пътя ни към личното щастие, пише вестник „Феномен“.
Add comment